В природата еднополовото размножаване - партеногенеза, когато женските произвеждат потомство без участието на мъжки, не е необичайно. Обикновено се среща сред малки безгръбначни, насекоми и паякообразни. Това се случва само при 70 вида гръбначни животни, т.е. 0,1% , включително и при бозайници, съобщава РИА Наука.
През декември 2001 г. в зоопарка в Небраска (САЩ) се ражда бебе акула чук (Sphyrna tiburo). Тези живородни риби раждан потомство веднъж годишно и като правило от 12 до 15 акули. Този ден обаче се ражда само едно. Зоологическите работници, без да очакват това раждане, не успяват да го извадят от аквариума. Почти веднага акулчето и убито от скат, който живее там.
Тази история нямаше да се различава много от другите случаи на размножаване на риби в плен, ако не беше странна с друг факт: през последните три години в аквариума живеели само женски акули-чук.
Експертите, които се грижат за животните, решават, че нещастната майка е имала секс с мъжки, докато все още е била в природата и запазва спермата му в резерв. В дивата природа това понякога се случва. Няма обаче доказателства, че сперматозоидите запазват плодовитостта си толкова дълго време, предава БГНЕС.
Тялото на мъртвото акулче е изпратено в Института по океанология , част от университета в Маями. Там изследователите, след провеждане на поредица от генетични тестове, установяват, че акулата изобщо няма баща, а майка му явно е заченала чрез партеногенеза.
Това е името на метода за размножаване, при който ембрионът се развива от женската репродуктивна клетка без оплождане. Обикновено това е присъщо на безгръбначните, но има и изключения - например люспести влечуги. А за акулата- чук партеногенезата може да бъде последната мярка за спасяване на видовете й от изчезване, предполагат биолози.
„Девствената“ акула чака твърде дълго мъжкият да продължи рода и тялото го смята за заплаха за вида, като в резултат на това се задейства механизм за поддържане на минимален брой индивиди.
Петнадесет години по-късно австралийски учени регистрират втори случай на партеногенеза при рибите - и отново в плен. Зебровата акула Леони (Stegostoma fasciatum), която не е общувала с мъжки в продължение на четири години, е снесла 41 яйца. От три от тях се излюпват здрави малки.
Първото нещо, за което изследователите си мислят е невероятната жизненост на спермата. Факт е, че до 2012 г. Леони живеела в един и същ аквариум с мъжки, от който няколко пъти има потомство. Биолозите предполагат, че тя съхранява сперматозоидите му в продължение на четири години и веднага щом се появи възможност ги използва за оплождане на яйцеклетки.
Генетичният анализ обаче показва, че всички малки са носители само на майчина ДНК. И така, Леони, в отсъствието на мъжки е премина към еднопово възпроизводство. Както отбелязват учените, в процеса на узряване на половите клетки в тялото на рибата се образуват полоцити - полярни тела. Тези клетки съдържат копие на ДНК, но обикновено не са в състояние да оплодят. Понякога по неизвестни причини те започват да се държат като сперма: оплождат яйцеклетка и я превръщат в ембрион.
Според някои публикации, този метод за размножаване на риби може да се използва в дивата природа. Поне биолозите от Държавния университет в Ню Йорк в Стоуни Брук (САЩ), изучавайки генетичното разнообразие на рибите от триони край югозападното крайбрежие на Флорида, откриват седем индивида, родени в резултат на партеногенеза.
Изследователите смятат, че животните са използвали този метод на размножаване поради твърде ниската гъстота на популацията. През последните години броят на индивидите непрекъснато намалява и за женските става все по-трудно да намеря партньор за чифтосване. Това означава, че партеногенезата е напълно възможна сред видове, близки до изчезване, казват учените.
Освен при акулите акулите, биолозите са регистрирали единични случаи на еднополово размножаване при два вида скатове. При единия дори женската решава да се размножи, дори имайки възможност да се чифтосва с мъжкия. Въпреки че е имало сношение, двете малки са резултат от партеногенеза, което е потвърдено от ДНК анализ.
Бозайниците са способни на еднополово размножаване, макар и изкуствено. Още през 2004 г. японски биолози получават мишки от две майки без баща. За това са използвани незрели ооцити, в геномите на които бяха „изключени“ няколко важни области. Една женска, родена в резултат на партеногенеза, доживява зрялост и ражда собствените си малки по обичайния начин.
Четиринадесет години по-късно тези експерименти са повторени от китайски учени. Вярно е, че те отиват малко по-далеч и получават потомство не само от две самотни женски, но и от двама мъжки (тоест мишките имат само бащи). За това са използвани ембрионални стволови клетки, в които е запазена ДНК на един от родителите. Той блокира активността на гените, които работят по различни начини в зависимост от това кой ги е предал - мъжки или женски.
Учените инжектират такива стволови клетки с коригирана ДНК в незрели яйца. Получените ембриони са трансплантирани в сурогатна майки. В резултат на експеримента се раждат жизнеспособни мишки, които нямат баща. Вярно е, че животните са имали дефекти в развитието. Движели се по-бавно, се уморявали по-бързо и не живели дълго.
За да се получи потомство от двама бащи, подготвени ембрионални стволови клетки се инжектират в неядрени яйцеклетки. От хиляда ембриони оцелели само 12. Експерименталните мишки тежали два пъти повече от обикновено, страдали от воднянка, не можели да дишат нормално и да сучат и бързо умирали.
Авторите на работата отбелязват, че дефектите в развитието могат да бъдат потиснати само в ембриони, получени от две майки. Но мъжката партеногенеза не е много жизнеспособна. Това обяснява защо еднополовото размножаване в дивата природа се случва само при женски. / БГНЕС
