Т. нар. Световен океан обхваща всички водни площи на планетата, без вътрешните водоеми. Световният океан се състои от отделните океани – Тихи, Атлантически, Северен ледовит и т. н., а самите океани – от морета. Най-голямо е Саргасово море, което е пък част от Атлантическия океан.
U.S. Fish and Wildlife Service / Public Domain
Това е единственото море в света, което няма земни брегове, а е ограничено само от течения: западно - от Гълфстрийм, на север - от Северно-Атлантическото, на изток - от Канарското, а на юг – от Северното пасатно течение. Максималната измерена дълбочина в Саргасово море е 6995 метра, а площта – между 6 и 7 млн кв. км (променлива заради промените в теченията).
Най-характерният му отличителен белег са огромните натрупвания на кафяви плаващи водорасли - „саргаси“, откъдето носи и името си. Запасите от саргаси в момента се преценяват между 4 и 11 млн тона. Тяхното изобилие се дължи на зоните, където се сближават повърхностните течения. Саргасово море е обитавано от много и най-разнообразни животни, отчасти свободно плуващи – риби, морски костенурки, раци и др., отчасти прикрепени към водорасли.
Саргасите, дълги до 10 метра, се прикрепват към дъното с кореновата си част. Когато се откъснат, те образуват слоеве, които свободно плуват върху водата - а малките въздушни мехурчета, с които са облепени, им помагат да останат на повърхността. Именно тези мехурчета напомняли на ранните мореплаватели за гроздето, което те наричали „саргас“ - на негово име кръстили водораслите, по-късно и морето. Саргасите плават покрай бреговете на топлите морета на планетата, но най-голямото натрупване на тези водорасли се намира именно в Саргасово море. Те служат за убежище за много видове морски животни - според изследванията тези водорасли са дом на повече от 100 животински вида.
Ocean Explorer/NOAA
Старите мореплаватели, които попадали в Саргасово море, били обземани от страх, че корабите им ще затънат в „тревата“, плаваща по повърхността на морето. Първите европейци, които се сблъскали с феномена на Саргасово море, били моряците от първата експедиция на Христофор Колумб, чието плаване било доста затруднено от обширните площи с водорасли по повърхността му. Когато корабът „Санта Мария“ на Колумб прекосил Саргасово море, в бордовия дневник било отбелязано, че „бурените са толкова гъсти, че направо задържат корабите“.
Но не водораслите карали корабите внезапно да спират да се движат в тези води – а липсата на вятър. Саргасово море попада в така наречените "конски ширини". Този район се характеризират със спокойни ветрове, мъгливи нощи и чести затишия. А за платноходите от ХVІ до ХІХ век затишието причинявало големи закъснения и било едно от тежките проклятия за моряците. Това значително удължавало пътуването; по тази причина водата и провизиите намалявали до такава степен, че екипажът бивал принуден да коли или да хвърля зад борда конете, които превозвал към Америка и за които вече нямало вода и храна - оттук и името "конски ширини".
Големи концентрации на водорасли в момента се простират в Атлантическия океан на разстояние около 8000 километра. Учените наричат това "великият саргасов пояс". Водораслите редовно се изхвърлят на брега в големи количества, където гният и излъчват неприятна миризма.
ОЩЕ: Най-пълноводната река в света
