Астрономите са изгубили от поглед свръхмасивната черна дупка, която се е намирала в галактиката Abell 2261. Учените не са могли да открият никакви следи от съществуването на космически обект. Според Sciencealert изчезването на една от най-големите супермасивни черни дупки във Вселената повдигна въпроси в научния свят, тъй като няма доказателства за каквато и да е активност в изследвания регион.
Още: 6 прически, които ви карат да изглеждате по-стари
Още: Топ 10 изискани постни ястия, с които няма да се изложите пред чужденците
Abell 2261 е клъстер от галактики, представляващ гравитационно свързана система от галактики, една от най-големите структури във Вселената. В центъра на Abell 2261 е нейната най-ярка галактика, A2261-BCG, с най-голямото регистрирано галактическо ядро, около 10 000 светлинни години в диаметър.
Въз основа на масата на галактиката трябва да има черна дупка с маса на ядрото от поне три до 100 милиарда слънчеви маси. За сравнение, свръхмасивната черна дупка на Млечния път е само четири милиона слънчеви маси.
Ще попадне ли някога Земята в черна дупка?
Още: Как да изненадаме любимата жена за осми март?
Още: Топ 10 уникални постни ястия, които всеки месояден обожава
Но вместо излъчването, което е характерно за активна свръхмасивна черна дупка, ядрото на A2261-BCG е изпълнено с дифузна мъгла от ярка звездна светлина. Никакви намеци за черна дупка не могат да бъдат открити с помощта на телескопите Хъбъл или Чандра.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: В очакване на 8 март: Всички майки ще се смеят от сърце на тези вицове
Сега екип от астрономи, ръководен от Кайхан Гултекин от Мичиганския университет, тества хипотезата, че A2261-BCG може да е изхвърлил черната дупка.
Тази идея съответства на теоретичната логика за съществуването на гравитационно свързана система от галактики, която в съответствие със съвременната астрономия на гравитационните вълни може да се слива с други галактики. В този случай свръхмасивните черни дупки в центъра на тези сливащи се галактики също се комбинират, спираловидно една към друга, за да се превърнат в една голяма черна дупка. Когато свръхмасивните черни дупки се сливат, гравитационните вълни пулсират през пространство-времето. И теоретично, отката може да хвърли комбинираната черна дупка в посока, обратна на гравитационните вълни.
Всяка черна дупка е различна вселена: може би ние живеем в една от тях
Още: Как да спрем да се тревожим? Експерт от Харвард разкрива тайната на спокойния ум
Още: Кога е построена първата ВЕЦ в България?
За да намерят следи от черна дупка, учените се опитаха да определят нивото на нейната активност. Оказа се, че последната активност на обекта е регистрирана преди около 48 милиона години. Астрономите също обърнаха внимание на характеристиките на A2261-BCG и установиха, че плътността на горещия газ намалява, когато се приближава до центъра, а най-концентрираната плътност на газа се намира не в средата на ядрото, а около него.
Радиацията от черна дупка може да се види само когато е захранвана. Следователно липсата на радиация не показва липсата на самия небесен обект в центъра на A2261-BCG. Или черната дупка не е активна в момента, или нейната активност е твърде ниска, за да бъде открита от съвременните телескопи. Експертите също мислят за друга хипотеза за изчезването на черната дупка, може би тя е била хвърлена много по-далеч - извън границите на изследваната област.
