Ако в слюнката ни липсва специален ензим, който разгражда полизахаридите, то ние сме склонни към затлъстяване.
Въпросният ензим се нарича амилаза и е отговорен за разграждането на захарта, съдържаща се в тестата и ориза. Ако той не е достатъчно активен, се стига до затлъстяване. Хората, които имат малък брой копия от гена на амилазата в слюнката или в кръвта, са 10 пъти по-застрашени от затлъстяване, установи
международен екип, воден от проф.Филип Фрогел от института "Пастьор" във френския град Лил.
С всяко копие по-малко от този ген се увеличава с 20 на сториска от наднормено тегло, установи изследването, което за пръвпът прави генетична връзка между усвояването на глюцидите и затлъстяването.
Зърнените храни, тестата, оризът, картофите, сухите зеленчуци съдържат скорбяла. От началото на земеделието, датиращо отпреди 10 хиляди години, броят на копията на гена AMY1на ензима на слюнката, ситуиран в хромозом 1, рязко се е
увеличил при човека.
В момента около 1 милиард жители на планетата страдат от свръхтегло. То се обуславя от обездвижването и нездравословното хранене. Но съществува и генетично предразположение към него. Около 5 на сто от много пълните хора са носители на мутация на един от гените, които контролират апетита. Но ако вземем хората,с недостатъчен ензим амилаза, те представляват 10 на сто от затлъстяванията, породени от генни причини, информира БТА.
Как действа този механизъм? Учените издигат две хипотези. Първата е, че при първичното смилане на храната в устата се поражда хормонален ефект. Хората с по-малко съдържание на амилаза чувстват по-малка ситост и това ги кара да ядат повече.
Второто предположение е свързано с това, че лошото усвояване на
скорбялата в устата променя чревната флора, което води до
затлъстяване, а понякога и до диабет.