Тази неделя на 10 март, ден след една от големите Задушници – Месопустна Задушница – християнският свят празнува първия от поредицата пролетни християнски празници – Месни Заговезни, чието име идва от заговявам – започвам да постя. Седмица след този празник, на който се заговява месото, отбелязваме Сирни Заговезни, на който се заговяват сиренето, кашкавалът и всички млечни продукти и се поставя началото на дългите пости, продължаващи до най-светлия християнски празник – Великден.
Още: Защо много хора пият ябълков оцет всяка сутрин
Още: Стихотворение на деня, 27 декември, от Димчо Дебелянов
Седмицата, предхождаща Неделя Месопустна е позната като Неделя на Страшния съд. През цялата седмица в храмовете се четат откъси от Светото писание, в което се разказва за Деня на страшния съд, а християните вярват, че Бог слиза при хората, за да раздаде справедливост – да отреди място на добрите в Негово райско небесно царство, а лошите да изпрати в Ада.
Месни Заговезни е на различни дати през годините, подвижен празник е, защото винаги се отбелязва 8 седмици преди Великден, който е подвижен празник. Онова, което не се променя през годините, завещано ни е от дедите ни и на свой ред ще завещаем на децата си, са традициите за Месни Заговезни, обредното меню, което се поднася на масата, и обичаите за празника. На Месни Заговезни какво се прави е въпрос елементарен за нашите баби, но много от младите домакини все още имат колебания какво повелява традицията и какво да е менюто, с което да нагостят семейството си.
Задължително сложете тези ястия на трапезата си на Месни заговезни
Още: Успяват ли мъжете наистина да преодолеят първата си любов
Още: Как да подобрим оросяването на мозъка по естествен път?
На Месни Заговезни: Какво се прави?
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Чудесата могат да се случат само, когато пуснем контрола
Традицията повелява на Месни Заговезни да се приготви кокошка или петел, като закланата птица и поднасянето ѝ на масата има за цел изкупуване на греховете на семейството, измолване на прошка от Бог, за да не ги накаже за грешките и да имат късмет, здраве и щастлив семеен живот.
На Месни Заговезни се заговява месото, чиято консумация остава табу за християните чак до Великден, поради което трапезата е изцяло месна – баница с месо или баница, приготвена с животинска мазнина, най-често мас, свинско с нахут, булгур или кисело зеле, сарми с кайма и месо и други традиционни месни рецепти, които се предават от поколение на поколение. В миналото традиционно за Коледа се колело прасето, което зимните студове позволявали да се запази именно до дните около Месни Заговезни, когато трябвало чрез богатата месна трапеза да се изяде всичко останало от заколените животни, тъй като месото нямало да издържи по време на дългите Великденски пости при липсата на хладилници и затопляне на времето през пролетта.
За късмет през годината варена кокошка, вино и обреден хляб се носи и на родителите на младите булката, както и на кръстниците им, като тази традиция се спазва от младите семейства – от пресните младоженци. Кокошката и за кръстниците, и за семейната вечеря за празника се приготвя като варено – сварява се хубаво, добавят се по желание зеленчуци – моркови, лук, целина и характерните за варено подправки – сол, черен пипер, дафинов лист.
Още: Стефановден 2024 - поверия, традиции и обичаи
Още: Къде да отидем на почивка през зимата в България
Какво задължително се яде на Месни Заговезни?
Традицията повелява вечерта на Месни Заговезни да не се канят на гости хора, които не са от семейството. Вечерята е в тесен семеен кръг, около масата се събират най-близките хора.
Дните около Месни Заговезни са и последните дни, в които младите могат да се веселят, събират с приятели на хорището, да се смеят и играят хора. Организират се между Месни и Сирни Заговезни народни игри и веселби, защото след това дълго няма да има музика и танци – наближават дните, в които веселбите са строго забранени – по време на дъгите пости чак до най-светлия християнски празник – Великден, тъй като по време на постите въздържанието не е само от храна от животински произход, но от веселия, страсти, любов и всякакви изкушения, свързани с материалното и с тялото.
В някои краища на България паленето и прескачането на огън за здраве, късмет и благоденствие през годината било традиционен обичай не за Сирни Заговезни, а именно за Месни Заговезни. Другаде прескачането на огън е първомартенска традиция, свързана с Баба Марта и връзването на мартенички за здраве. Така прескачането на огън изненадващо се оказва сред отговорите на въпроса на Месни Заговезни какво се прави за късмет, а пречистващата сила на огъня и символиката му – да изгори всичко лошо, болестите и нещастията, за да отстъпят място на здравето и късмета не е пропуснала и този празник – Месни Заговезни.
