Според регистъра на Министерството на околната среда и водите в България има над 2000 вековни дървета.
Какво означава “вековно дърво”?
Едно дърво се обявява за вековно според Закона за биологичното разнообразие. Най-напред се прави предложение за включване в този регистър до съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), в чийто район се намира дървото. Следва подписване на протокол между собственика на имота, където се намира дървото и инспекцията. Следва оглед от експерти, които преценяват състоянието на дървото и изпращат информация до министерството. Министърът подписва заповед, която обявява съответното дърво като вековно.
Освен вписване в регистъра за вековни дървета, съществува процедура по изваждане на конкретно дърво от този регистър. Това става след констатация, че дървото е изсъхнало, унищожено или напълно увредено.
Кое е най-дебелото дърво в България?
Кое е най-старото дърво в България?
Гранитският дъб, който е на близо 1700 години. Той е в Топ 10 на най-старите дървета в Европа. Намира се в землището на село Гранит, община Братя Даскалови, област Стара Загора.
Предполага се, че дървото пониква през 345 година, което го прави по-старо от Българската държава и от Византия. Короната му покрива площ от над 1 дка, диаметърът в основата му е 12 м, а височината - 23,4 м. Обявено е за вековно през 1967 г.
Още тогава не е било в много добро състояние. В момента има само един жив клон. През 80-те години на 20-ти век дъбът започва съхне в резултат от нападението на гъсеници. Друга основна причина за съхненето е ниската подпочвена вода. През 1969 г. най-големият клон на дървото се чупи и оттогава дъбът започва да съхне. През 1983 г. се правят подобрения - специалисти бетонират хралупата на дъба, правят метална конструкция, но, за съжаление, опитът е неуспешен и дървото продължава да съхне.
Възрастта му е определена през 1982 г. чрез т.нар. Преслеров свредел.
Дотогава за най-старо дърво в България се смята Байкушевата мура в Пирин, която е “само” на 13 века. С няколко десетилетия по-млад е чинарът в село Златолист до Сандански.
Вижте как изглежда най-старото дърво на планетата, което е над 5000-годишно (ВИДЕО)
Легендата за Гранитския дъб
През 343-344 г. в Сердика (днешна София) заседават над 300 епископи от целия християнски свят. Най-виден участник в Сердикийския събор е св. Атанасий Александрийски - прочут богослов, тачен на Изток и на Запад. След събора св. Атанасий потегля към Константинопол, като по пътя минава през горите по левия бряг на река Марица. Тук попада на тракийско светилище. Решава на същото свято място да постави началото на параклис, затова засажда фиданка, донесена от Изток. Това се случва през 345 година, която се счита за рождената година на Гранитския дъб.
Днес тази сцена е изрисувана на голям стенопис в селото - как св. Атанасий засажда фиданка.
Вековният дъб е свидетел на най-значимите събития в селото - сватби, забави, събори. Докато не се налага да бъде ограден, за да се ограничи достъпът на хората до него.
Вдъхновил е за картина един от най-големите български художници Златю Бояджиев, родом от село Брезово (днес град Брезово), разположено само на 10-тина км от село Гранит.