Детството на човек минава най-бързо, но от него остават най-хубавите спомени. Нямаше да бъдем хората, които сме, ако не слушахме какво ни казват родителите или баба и дядо. И все пак някои неща, които сме чували като деца определено нямат капчица смисъл, но пък са страшно забавни:
Мама ме научи да постигам невъзможното:
- Затвори си устата и си яж супата!
Мама ме научи да уважавам чуждия труд:
- Ако ще се избивате, излезте на улицата, тук съм измила.
Мама ме научи да вярвам в Бога:
- Моли се тая гадост да се изпере!
Мама ме научи да мисля логично:
- Защото така казвам аз!
Мама ме научи да ценя зрението си:
- Ако продължаваш да гледаш телевизия отблизо, ще ослепееш!
Мама ме научи на издръжливост:
- Няма да станеш от масата, докато не си изядеш всичко!
Мама ме научи на причинно-следствените връзки:
- Ако не престанеш веднага да ревеш, ще те напляскам!
Мама ме научи да не завиждам:
- По света има милиони деца, на които не им е провървяло така с родителите както на теб!
Мама ме научи как да порасна:
- Ако не ядеш зеленчуци, няма да пораснеш!
Мама ме научи да гледам смело в бъдещето:
- Почакай само като се приберем, ще си поговорим!
Мама ме научи на основите на самолечението:
- Не си криви очите, ще останеш кривоглед цял живот!
Мама ме научи, че трябва да се споделя:
- Чакай само да кажа на баща ти!
Мама ме научи на телепатия:
- Облечи си якето, знам, че ти е студено!
Мама ме научи на основите на генетиката:
- Метнал си се на баща си целия!