Наблягането на определени срички в речевия поток се нарича ударение. То безспорно има своето значение, тъй като може да промени значението на думата или по-точно казано две думи с еднакъв звуков състав е възможно да имат различно значение, според това къде е поставено ударението – произнесете овча вълна и морска вълна, за да разберете за какво точно говорим.
Познати са различни видове ударение – мелодичното, при което се увеличава височината на гласа, каквото е било ударението в старобългарския език, квантитативното, при което се увеличава дължината на сричката, силовото, каквото е ударението в съвременния български език и при много други езици.
Ударението се дели на видове и според това на коя сричка е поставено, както и според това дали се променя, движи, или е фиксирано – определено ударение. Явно ролята на ударението е много по-значима, отколкото повечето от нас считат, и макар да не го поставяме в писмената реч, то има своето ключово и важно значение в езика ни особено когато от това къде е поставено ударението зависи какво е значението на думата. Знаете ли например на бюро ударението къде е и защо ударението на тази дума е от съществено значение?
Кои български думи нямат ударение?
Защо е от ключово значение на думата бюро ударението къде е?
Ако и вие считате, както повечето хора, към които се обърнахме с въпроса на думата бюро ударението къде е, че това зависи от значението, с което се използва и че е на първата сричка, ако означава писалище, а на втората, ако означава орган на дадена организация, то бързаме да ви кажем, че грешите.
Макар и част от говорители, популярни личности, политици и дори заети в сферата на образованието да поставят ударението на първата сричка, когато визират писалището, то там ударението няма място без значение с кое от двете значения употребяваме думата. И когато визираме писалището, и когато визираме орган на дадена организация, ударението е правилно да бъде на последната сричка.
Защо на бюро ударението е на последната сричка?
Бюро е чужда дума, която е с френски произход. Макар да е станала отдавна част от езика ни, следва да се съобразяваме с ударението на френски език, което е на последната сричка. Това ни задължава и в българския език да се изговаря думата с ударение на последната сричка.
Всички опити да се наложи ударение на първата сричка са не само погрешни, но и толерирането им е такова, защото води до промяна на езика, която не е желателна, защото историята ни учи, че езикът и правилата в него се променят, като се съобразяват с масовата речева практика, дори да е погрешна тази практика. Тоест, не хората се научават как е правилно, а правилата се нагласят спрямо това какво счита за правилно масата хора.
Знаете ли как се определя ударението в думата?
А това е напълно неприемливо, както е в случая – чужда дума, чието ударение на френски език е ясно, следователно ние трябва да го възприемем и да поставяме ударението на последната сричка независимо с кое значение употребяваме думата, а не да променяме мястото на ударението с нови правила според това как хората го употребяват.
Подобна е ситуацията и с други чужди думи, които масово се употребяват с неправилно ударение у нас – като чуждата дума кодекс, неправилно изговаряна като кодЕкс, тъй като ударението следва да е на първата сричка, думата структура, неправилно изговаряна като стрУктура, докато ударението следва да е на втората сричка и др.
