Ако погледнем наименованията на улиците в българските градове, ще срещнем доста такива, които носят чужди имена. Разбира се, за това нещо си има и своята причина. Нашият народ е изказал своята благодарност към тези хора, които са проявили човещина и са защитили българския интерес.
Днес ще ви разкажа историята на двама чужденци - италианец и французин, които са готови да жертват живота си, за да спасят София от опожаряване. Не случайно техните имена носят две от централните улици в нашата столица. Ето повече за тях:
Кои са Леге и Позитано
Още: Коя е Баба Неделя - на която е кръстен известният площад в София
Ще започнем с по-неизвестния за широката публика Леге.
Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге (Леге) е роден в малкото граде Кюие във Франция. Той е юрист по професия, но се отдава на дипломатическа кариера в името на страната си. През 1874 година бива изпратен по тогавашните османски земи и е назначен във френското консулство в София. По-късно бива и консул в Бургас, а умира на 13 февруари 1887 година в Яфа(днешен Израел).
Вито Позитано е име, което говори доста повече на широката публика. Той е роден през 1833 година в Бари, което тогава е част от Кралството на двете Сицилии. Той също има голям дипломатически стаж, като от 1876 година е италиански вицеконсул в бъдещата ни столица. По-късно бива разпределен в Дамаск и Йокохама, където намира и своята смърт на 26 ноември 1886 година.
Каква е връзката на двамата с България
Още: Защо Никопол е смятан за столица на България?
Двамата са дипломатически представители на своите страни в най-ключовите моменти от нашата история - Априлското въстание и Освободителната война. Тяхната цел по презумпция е да защитават интересите на своите страни. Както знаем - Италия и особено Франция защитават целостта на Османската империя, тъй като те са нейни кредитори и искат да я използват като буфер срещу интересите на Руската империя. Това по дефиниция поставя двамата консули в ситуацията, в която не би трябвало да защитават интересите на местното българско население.
Въпреки това Леандър Леге започва актива кореспонденция с френското посолство в Цариград още след края на Априлското въстание. Разправя за зверствата на които е свидетел, разказа за пазарите с български вещи, които са откраднати от башибозука. Описва преминаването на българските затворници през Софийско и тъжната картина, която преживяват българите в този период.
Ролята им през Освободителната война
Още: Как "покръстен арабин" е в основата на успехите на Крум срещу Византия
Ролята, с която остават в българското съзнание е по време на Руско-турската война. София се оказва изключителен възлов пункт за османците, тъй като там са събрани много боеприпаси и хранителни запаси. Тъй като Осман Нури паша вижда приближаването на руския генерал Гурко, той логично не иска да изостави населеното място в неговите ръце и дава заповед градът да бъде изгорен. Тук се намесват Леге, Позитано + консулът на Австро-Унгария. Те пишат писмо до Осман паша, в което казват, че ще останат в града с дипломатическите си мисии - без значение дали османците ще изпепелят София или не.
Кой е най-известният кавхан в нашата история?
Това поставя османската власт в патова ситуация. Франция, Италия и Австро-Унгария са нейни съюзници и тя не може да предприеме директни действия срещу тях. Така че уж османците реално се отказват от запалването на София, но въпреки това част от сградите около района на днешната Съдебна палата биват случайно подпалени. Знаем, че постройките от това време са били дървени, което води до бързо разпространяване на пожара.
Тогава се намесва Вито Позитано. Той е бивш военен и успява бързо да организира местното население, така че да се спре разпространението на пожара. Освен това организира защитата на града от мародерстващите банди до появата на генерал Гурко.
София е освободена на 4 януари 1878. Заради действията си, Вито Позитано бива награден с руски орден и е обявен за почетен гражданин на София. По същата причина и Леандър Леге е удостоен с същата титла. Известните улици в нашата столица, които носят техните имена, са точни тези, на които тези двама смели консули са живели. Те са доказателство как тези две големи личности на първо място са били хора, а на второ са защитавали интересите на своите страни. Не случайно техните имена остават в паметта на българите вече поколения наред.
