Предвид битувалия култ към личността на Тодор Живков – министър-председател и председател на Държавния съвет на Народна Република България до 1989 година – тоест в годините непосредствено преди настъпването на демокрацията, едва ли е изненада за някого, че се издигнат негов паметник. Местоположението на този паметник обаче не е така известно, както са били името и делата на първия генерален секретар на БКП. Къде се намира паметникът на Тодор Живков и каква е историята му?
Паметникът на Тодор Живков ни посреща в родния му град
Ако не знаете къде да откриете паметника на Тодор Живков, най-логично е да се насочите на родния му град. Макар да ни посреща в началото на града, заобиколен от специално оформена за целта градинка, едва от 2001 година, паметникът е направен десетилетия преди това – около 1970 година. Създател е скулптора проф. Секул Крумов.
Няма да повярвате къде прекарва старините си синът на Тодор Живков - Владимир
Паметникът е бронзов, а постамента, на който е поставен – изработен от гранит. Водели са се дълги спорове „за“ и „против“ издигането на този паметник, както и за мястото, което му се полага. Въпреки протестните писма от Съюза на репресираните паметникът на Тодор Живков, съхраняван и излаган на изложби в сградата на Съюза на художниците, е тържествено открит с почетна гвардейска рота и в присъствието на президента Първанов и видни държавни личности на 8 септември 2001 година.
Откриването е отразено и далеч извън пределите на България – в Китай благодарение на китайски информационни агенции. В сградата на Съюза на художниците паметникът на Тодор Живков е бил част от обща художествена изложба, преди да извиси гръд в началото на родния му град до спортен комплекс „Правец“.
Кога е роден Тодор Живков? Интересни факти от битието и живота му, които не знаете
Любопитен факт е, че това не е нито първият, нито единственият паметник на Живков в Правец, а още по-любопитен е, че първият паметник – бюст-паметник, дело на скулптора проф. Величко Минеков, е поставен приживе и в присъствието на самия Живков. Инициативата е на Общинския съвет в Правец и е по случай юбилей на Живков – 70-годишнина.
Само година по-късно обаче издигането на паметника приживе е отчетено като грешка и същият е демонтиран и премахнат от БКП. Малко в историята не само на България, но и на света са личностите, дръзнали да имат свой паметник приживе. Първоначално – в зората на кариерата си – твърди се, че Живков също е против подобен подход и издигане на паметник приживе, както и че е обсъждал негативно Червенков и изработената му от гипс глава, висяла в редица партийни кабинети и сгради. Вероятно това схващане се е променило с годините, щом се стига до издигане на бюста му приживе в родния му град. Подходът обаче е друг – прокарва се решение онези, които са обявени за „Герои на НРБ” да имат тази привилегия да се насладят на паметника си приживе. И тъй като Живков е и „Герой на НРБ” присъства на откриването на своя паметник в Правец, демонтиран година по-късно.
Внукът на Тодор Живков е споделил по време на тържества, посветени на Живков в родния му Правец, че би желал издигането и на втори паметник на дядо си и в София. На този етап споделеното си остава просто личен възглед и желание и подобна проява не се обмисля.
