Знаете ли коя е най-високата гара на Балканския полуостров?
Това е гара Аврамово с надморска височино 1267 м.
Гара Аврамово
До 1983 г. гарата носи името Аврамови колиби. Намира се на 1267 м надморска височина по теснопътната железопътна линия Септември - Добринище с междурелсие 760 мм, която свързва градовете Септември-Велинград-Якоруда-Разлог-Банско-Добринище. Линията е много живописна и в същото време важна за местното население, което през зимата няма друг транспорт към по-големите градове като Велинград и Разлог.
От 1878 до 1912 г. на мястото, където е разположена гара Аврамово, е минавала държавната граница на Княжество България с Османската империя. Гарата е построена като част от втория етап от теснопътната линия - от Чепино до Якоруда след 1926 г. Отсечката е въведена във временна експлоатация на 12 декември 1937 г. Открита е официално на 30 юли 1939 г заедно с отсечката Якоруда-Белица.
Гара Аврамово е разположена югозападно от Аврамовата седловина, която представлява орографска граница между Рила и Родопите и вододел на водосборните басейни на реките Места и Марица. Гарата е изходен пункт за връх Велийца.
Село Аврамово
Село Аврамово се намира в Западните Родопи, на 12 км северозападно от град Гоце Делчев, на 18 км източно от град Якоруда и на 1 км от най-високата жп гара. Според последното преброяване тук живеят 654 души.
Аврамово е тихо и спокойно село, около което има множество природни забележителности като водопади, язовири и пещери. Наблизо е язовир “Грънчарско”, една от основните туристически атракции в района. Местните се занимават основно със земеделие и скотовъдство. Предлагат се възможности за туризъм, езда и риболов. В Аврамово се провеждат много културни събития, сред които фестивали на фолклорната музика, театрални постановки и др.
Коя е най-високата ЖП гара в България?
История на теснолинейката
През Първата световна война България чувства огромна липса на бързи транспортни връзки към света. Голяма част от селищата са откъснати, което ги превръща в лесна мишена за воюващите страни. Особено сериозен е този проблем в Родопите, които по това време са почти непристъпни.
През 1916 г. се взема решение да се построи теснолинейка от гара Саранбей, през дефилето на Река Ели дере, Чепинското корито, Аврамовата седловина и оттам по долината на река Места към Разложко и Неврокоп.
Първите двама инженери, които са поканени да строят линията, отказват, защото смятат, че дивото дефиле на Елидерска река е много опасно. Тогава в България се връща дипломираният в Германия млад инженер Стоян Митев. Той стартира проекта за тясната линия от Тракия до Пирин. През 1921 г. започва строежът на теснолинейката, в който участват работници от трудовата повинност, сформирана от кабинета на Александър Стамболийски. За 5 години линията пробива дефилето и достига село Лъджене. Работи се в много тежки условия без никаква механизация. Десетте тунела в този участък са пробивани с каменарски взривове, лопати и кирки в условия, много опасни за живота.
На 2 август 1926 г потегля първият влак в историята на теснолинейката. След гара Саранбей влакчето спира на гара Варвара, спирка Баните, гара Дорково, спирка Бакърджийски хан, гара Долене, спирка Дренов дол, гара Чуката и слиза до последната гара Лъджене-Каменица. Пътуването продължава 3 часа и 22 минути. През следващите години се въвеждат в експлоатация допълнителни участъци.
Участъкът от Велинград до Аврамово и до днес остава единствено транспортно средство за стотици местни от високопланинските села край гара Цветино. Голяма част от местното население тук изкарва прехраната си благодарение на теснолинейката, която си остава жизненоважна за района.
На 30 юни 1939 г. се открива отсечката до гара Белица, като общата дължина на линията от Септември вече е 101 км. Тогава самият цар Борис III кара празничния влак. През 1945 г. е въведена в редовна експлоатация и последната отсечка до гара Добринище, която остава последна и до ден днешен.
Теснолинейката днес
Днес линията Септември - Добринище е с обща дължина 124,7 км. Свързва Горнотракийската низина, Родопите, Рила и Пирин. Минава през живописното дефиле на Чепинска река, прекосява Чепинското корито и продължава към Аврамовата седловина, която разделя Рила и Родопите. От най-високата гара Аврамово продължава по поречието на река Места и достига до полите на Пирин, където е и крайната и гара Добринище.
