Ако обичате да си правите екскурзии с вашите деца през почивните ви дни или отпуск, ще ви дадем в тази статия няколко примера за някои не толкова известни, но красиви места в България, които си заслужават да бъдат видени!
Плиоценският парк
Ако не сте посещавали все още този прекрасен парк, намиращ се край селото на име Дорково, то определено си заслужава да го направите! Той разказва за стара история от преди милиарди години, когато Земята започва своето формиране такава, каквато я знаем днес.
В територията на това село са намерени над шестотин кости на тридесет вида животински видове, сред които са – трипръсти коне и съблезъби тигри, носорози, тапири, мечки и маймуни. Предположения на археолози показват, че процесът на струпване на различните останки се дължи на наличието на река, която повличала със своите води трупове на умрели животни във водите си, като ги струпвала накуп на нейното дъно.
Музеят в селото представлява кръгла зала, в която се пресъздава горската фауна и флора от тези стари правремена. Цялата експозиция се озвучава от звуци, издавани някога от животните, живяли през този период, като ви пренася назад във времето.
Крепостта Цепина
Само километри от село Дорково се намира и една доста трудно превземаема някога българска крепост – Цепина. Така пише в архивите, при нейното късно падане под османско владичество, не защото не е поддала, а защото са липсвали провизии и храна по онова време. Тази крепост се издига на върха със същото име, намиращ се в Баташка планина.
До подножието на укреплението ще ви доведе асфалтиран път, като крайната му точка е хижа Цепина. При нея има паркинг, от който пътят продължава и става по-стръмен и недостъпен с кола. Пред самата крепост се открива красива панорамна гледка с изглед към околните върхове и Чепинска равнина.
Поради нея наистина си струва е да тръгнете по тази пътека, като самия преход е около десетина- петнайсет минути. Според проучвания, времето на построяването на крепостта е по царуването на Калоян, който я присъединява към българските земи и назначава в нея за наместник своя племенник - Алексий Слав. След убийството на Калоян, племенникът му отказва признаване на върховенство на новия цар – Борил, отцепвайки самата област от България.
Глухите камъни
В района на град Любимец се намира и местността Глухите камъни. Тези внушителни съвкупности от изсечени ниши в скалите, разпръснати на различни места в Източните Родопи, все по-голям интерес предизвикват с мащабността си и своя мистицизъм. Поставена е информационна табела, в която се описва, че нишите във внушителните Глухи камъни са 459 на брой, преобладавайки тези във форма на трапец, като помежду им има и ниши с други форми – правоъгълни, квадратни, овални.
Безспорно, тези ниши са част от някогашните тракийски култове, като не е ясно все още тяхното точно предназначение. Най-разпространено убеждение е, че са представляващи мемориални погребални комплекси, в които траките поставяли урните с праха на своите близки починали. Но съществуват доказателства, които посочват че е невъзможно да се закрепят керамични урни в нишите, опровергаващи това твърдение.
Друга разпространена легенда е, че кухините в скалите били използвани за пренасянето на дарове в култа към Великата богиня майка. Тези скални светилища са свързани с култа към нея, а триъгълникът, сочещ нагоре, символизира мъжкото начало при тракийския народ. Това се асоциира със създаването на нов живот като семена, от които ще се родят изобилието и плодородието.
Освен тези ритуални ниши в местността на Глухите камъни има изградени и гробници, които са два на брой, със стълби издълбани в скалите, които водят към водохранилище и оформят цял един култов комплекс. Самото име на местността произлиза от свойството на скалите, разположени в района, да поглъщат звуците и затова там липсва образуването на ехо.
