Американският учен Джон Кълхун провел множество интересни експерименти през 60-те и 70-те години на миналия век. Използвал плъхове и мишки, но всъщност искал да разбере какво бъдеще очаква човечеството.
Най-голяма популярност на Джон донесъл експериментът „Вселена-25“, проведен с мишки през 1972 г. Била построена голяма конструкция с размери 2х2 м и височина 1.5 м. В нея се поддържала най-комфортна за мишките температура, чистота, винаги имало храна и вода. Максималният брой мишки не надхвърлил 2200 индивида, а имало място за повече.
В самото начало на експеримента в кошарата били поставени 4 двойки здрави мишки, които много бързо свикнали с новата среда и започнали активно да се размножават. Кълхун нарекъл този период фаза А.
Фаза В започнала от момента, в който се появило потомство. По това време броят на гризачите се удвоявал на всеки 55 дни.
След 10 месеца обаче ситуацията се променила - започнала фаза C. След 315-ия ден скоростта на раждане на мишките намаляла значително: броят им се удвоявал на 145 дни.
По това време в кошарата се появила категория „изгнаници“ - другите ги нападали и хапели, поради което тялото им било покрито с кървави рани. Когато „изгнаници“ станели мъжките, те рухвали психически, страхливо избягвали конфликти и не се грижели за бременните си женски. Женските се изнервяли, понеже трябвало сами да се защитават от нападения. Затова губели интерес към размножаването. В резултат раждаемостта рязко спаднала.
След това в експеримента започнала последната фаза D - етапът на смъртта. Появили се нова категория мишки, наречени „красиви". Това били мъжки, които не се биели за територия, водели спокоен живот и изобщо не се интересували от женски. „Красивите“ само се хранели, грижели се за себе си и не се стремели да изпълняват никакви социални функции. Нарекли ги така, защото нямали никакви рани или разкъсани кичури козина по тялото си.
Кълхун и колегите му били смаяни от това, което се случвало в кошарата. „Красивите“ мъжки, както и самотните женски, не искали да се чифтосват. Смъртността сред младите животни станала 100%, а броят на бременните женски с течение на времето намалял до 0. Мишките практикували хомосексуализъм, девиантно и необяснимо агресивно поведение. Всичко това довело до пълно измиране на цялата популация.
Кълхун направил следните изводи. Понеже прехраната била в изобилие, мишките се интересували само от храна, сън и самообслужване. „Изгнаниците“ - психически пречупените гризачи, не се интересували от битки за територия, ухажване на женски и защита на потомството. Експериментаторът нарекъл това поведение на мишките „първа смърт“ или „смърт на духа“. Правейки директна аналогия с хората, той заявил, че е нормално всеки човек да живее в напрегната среда, изпълнена с различни проблеми.
Отказалите се от битката за оцеляване мишки се превърнали в егоцентрични „красавци“, които само ядели, спели и се грижели за външния си вид. И при хората такива мъже вече са умрели по дух и не устояват на натиска на обществото. В резултат скоро ги очаква „втора смърт“ - вече не само духовна, но и физическа.
