Учените отдавна са заинтригувани от въпроса кога точно настъпва смъртта и какво се случва с тялото в моментите и часовете след клиничната смърт.
Сам Парния, директор на Отдела за изследвания в областта на критичните грижи и реанимацията към Клиниката по белодробна, критична и сънна медицина в Медицинския център Langone на Нюйоркския университет, наскоро говори пред Нюйоркската академия на науките за своите научни изследвания в областта на реанимацията.
Въпреки че определението за смърт често се опростява до момента, в който сърцето спира да бие или мозъчната дейност се прекратява, реалността е много по-сложна. Неотдавнашни изследвания и медицински постижения хвърлиха светлина върху завладяващите тънкости на постморталния период, като поставиха под въпрос традиционното ни разбиране за това кога наистина умираме.
5 знака на наближаващата смърт - ето как да помогнете на близките си
Клиничната смърт, която често се отбелязва с прекратяване на сърдечния ритъм и дишането, е критичен момент в процеса, но тя не означава незабавен и необратим край на живота. Клетъчните процеси могат да продължат известно време след клиничната смърт и някои експерти предполагат, че истинската смърт може да настъпи едва след като цялата клетъчна активност е прекратена.
Един от факторите, които допринасят за това променящо се разбиране за смъртта, е развитието на усъвършенстваните техники за реанимация. През последните години изследователите постигнаха значителен напредък в съживяването на пациенти, които са претърпели сърдечен арест или други животозастрашаващи състояния. Тези техники включват охлаждане на тялото и намаляване на метаболитната активност, като по този начин ефективно се забавят биологичните процеси, които водят до увреждане и смърт на клетките. В някои случаи лица, които са били в клинична смърт в продължение на няколко минути, са били успешно реанимирани без видими неврологични дефицити, което оспорва схващането, че смъртта е незабавна и необратима.
Освен това проучванията върху трансплантацията на органи дадоха ценни сведения за времето на смъртта. Органите за трансплантация обикновено се вземат от донори, които са обявени за мозъчно мъртви, но чиито сърца все още бият. Този процес показва, че някои органи могат да останат жизнеспособни за трансплантация дори след прекратяване на мозъчната функция. Възможността за успешна трансплантация предполага, че животът под някаква форма продължава в тялото след обявяването на мозъчна смърт.
Какво се прави на 40 дена от смъртта на покойника?
Представата за смъртта като процес, а не като моментно събитие, поражда етични и философски въпроси за това кога животът трябва да се счита за приключил. В кой момент индивидът вече не може да бъде възстановен и какво означава това за разпределението на ресурсите и вземането на медицински решения?
Тъй като науката продължава да разплита мистериите, свързани с момента на смъртта, става ясно, че това е по-сложно и по-разчупено понятие, отколкото някога сме смятали. Съвременните медицински техники и продължаващите изследвания поставят под въпрос традиционното ни разбиране за смъртта, което води до по-задълбочено и съзерцателно възприемане на границите между живота и смъртта.
Това развиващо се разбиране подчертава значението на цялостната грижа за края на живота и етичните съображения, свързани с дефинирането на смъртта в бързо развиващата се медицинска среда. В крайна сметка въпросът колко време след "смъртта" наистина умираме остава сложна и развиваща се тема, която подчертава необходимостта от непрекъснато научно изследване и етична дискусия.
