Изобретяването на първия календар се приписва на архитекта Имхотеп, който е проектирал стъпаловидната пирамида за фараона Джосер от Третата династия. Почти 2000 години след смъртта му той бил обожествен като покровител на архитектурата и медицината. По всичко личи, че този човек е направил много за своята страна.
В Древен Египет годината се състояла от 365 дни, разделени на 3 сезона, наречени Ахет, Перет и Шему (пълноводие, покълване, суша). Сезоните били разделени съответно на месеци:
- сезон Ахет - месеци Тот, Паофи, Атир, Хояк;
- сезон Перет - месеци Теби, Мехил, Фаменот, Фармути;
- сезон Шему – месеци Пахонс, Паини, Епи-фи, Месоре.
Във всеки месец имало по 30 дни, а самите месеци своя страна били разделени на „седмици“ от 10 дни. В края на годината оставали 5 дни, които се считали за празници.
Храмът на Хатшепсут бил майсторска школа в Древен Египет
Според легендата богът на слънцето Ра бил ядосан на богинята на небето Нут и направил така, че тя да не може да ражда деца през нито един от 360-те дни в годината. Тогава Тот, богът на мъдростта, се смилил над Нут и поканил бога на луната Аах да играят на играта „синод“, напомняща зарове. Той спечелил 5 дни, в които Нут родила децата си: боговете Озирис, Хор, Сет, Изида и Нефтида. В тяхна чест се провеждали празници; изнасяли се театрални представления, посветени на тези събития, а в последния ден фараонът хвърлял в Нил папирус със заповед да започне пълноводието.
След време жреците издали указ, с който календарът се привеждал в съответствие с „устройството на света“. Така вече на всеки четири години се добавял по един ден към годината от 360 дни, а по-късно било наредено да се прибавят още 5 дни.
Египтяните свързвали началото на годината с появата в утринното небе на звездата Сириус, която наричали Сотис и я асоциирали с богинята Изида. Същия ден Нил започвал да прелива и водите му се смесвали с тиня, което ги оцветявала в червено. Понякога Нил се олицетворявал с Озирис, който давал живот точно, както правела и великата река. Всички тези събития според съвременния календар съвпадат с 19 юли.
В Древен Египет била развита и астрологията, която също се свързала с божествената митология.
Например, първият ден от месеца Мехир, когато Ра бил издигнал небесния свод със собствените си ръце, се смятал за щастлив. Този ден се пада на 16 декември. „Щастливи“ дни били също 14 и 16 юли, когато се родили Озирис и Хор.
Имало и нещастни дни. Такъв бил 13-ия ден от месец Мехир, когато Хор се сражавал със злия бог Сет - 13 август, както и 16 юли - един от епагоменалните (допълнителните) дни, в който е роден Сет.
Нумерологията на Древен Египет. Защо 3 е толкова важно число
Опасни дни били още: третият ден от месец Мехир, когато Сет и неговите поклонници попречили на плаване на бога на въздуха и слънчевите лъчи Шу - 18 декември; както и 13-тия ден от месец Мехир, когато очите на Сехмет, богинята-разрушителка, наказваща хората, стават ужасни и изпращат болести - 28 декември. В деня, когато Нил достига най-високата си точка, се чествал богът на слънцето Амон Ра. На този ден, 29-ия от месеца Паофи – 15 септември, неговата статуя била тържествено превозвана по Нил от храма в Карнак до западния бряг и обратно. Това се правело, за да може богът да посети своите предци, погребани в Долината на царете.
Когато разглеждаме древноегипетския календар, не трябва да забравяме, че в него няма високосни години. Следователно всички календарни преобразувания автоматично стават не съвсем точни. Освен това е доста трудно да се направи сравнение със сегашния календар, тъй като и той от своя страна е бил обект на корекции. Изгревите на Сириус също търпели промени.
