Всички познаваме златните страници от нашата история, когато България успява да принуди една от най-могъщите сили в света (Византия) да ни плаща данък. Въпреки тези славни моменти, нашето минало не е лишено и от мрачни периоди. Днес ще ви разкажем за един такъв епизод. Един български владетел се оказва принуден да стане васал на татарите от Златната орда, но именно неговият син успява да избави страната от тази заплаха. Нека разгледаме колко години и при кои владетели България е била в зависимост от Златната орда.
Георги Тертер(1280-1292)
Още: Кой е Фритьоф Нансен и каква е връзката му с България
По време на управлението на цар Георги Тертер, Търновското царство изпада в сериозна зависимост от татарите. Той успява да заеме овакантения престол, след прогонването на ромейското протеже Иван Асен III, и предотвратява завръщането на бунтовника Ивайло на власт. Въпреки това, Георги Тертер не успява да стабилизира страната, а големи региони остават под контрола на местни феодали. Татарите от Златната орда продължават да нападат и ограбват българските земи.
През 1285 г., принуден от обстоятелствата, Георги Тертер признава васална зависимост от хан Ногай, владетел на Златната орда. В знак на подчинение той изпраща сина си Теодор Светослав като заложник в двора на хана. Именно тази година се смята за формалното начало на татарската зависимост на България.
Неуспявайки да укрепи позициите си на престола, след дворцов преврат Георги Тертер е принуден да търси убежище във Византия. Така неговото управление завършва през 1292 г., оставяйки страната в нестабилно и уязвимо положение.
Смилец (1292-1298)
Още: Леге и Позитано - как французин и италианец спасяват София от опожаряване
Смилец е следващият владетел, при чието управление зависимостта от Златната орда продължава. Той заема българския престол с одобрението на хан Ногай, което става възможно благодарение на неговия произход – Смилец е смятан за "най-знатния по род сред българите" заради обширните си наследствени владения. В опит да укрепи позициите си на престола, той омъжва дъщеря си за сръбския престолонаследник, с цел да разруши съюза между рода на Тертерите и сръбските крале.
Управлението на Смилец не е белязано от значими събития, освен началото на новата българска династия – Смилецовите. Въпреки това, зависимостта на България от татарите продължава с пълна сила. Смилец умира през есента на 1298 година, оставяйки след себе си едно управление, което не успява да промени съществено съдбата на нашата държава.
Иван Смилец (1298-1299)
Още: Коя е Баба Неделя - на която е кръстен известният площад в София
Иван Смилец е малолетният син на цар Смилец, а по време на неговото управление държавните дела са ръководени от майка му, Смилцена, която е с ромейски произход. Тя се стреми да укрепи отношенията със Сърбия и дори прави опит да уреди брак със сръбския крал, целейки обединение на двете държави в една обща. Условието ѝ е синът ѝ, Иван Смилец, да бъде признат за престолонаследник.
Сръбският крал обаче отказва, смятайки за прекалено рисковано да повери управлението на общата държава на младия и неопитен Иван Смилец. Освен това, той осъзнава, че ситуацията в Търново е изключително нестабилна, с множество вътрешни и външни врагове, с които управлението трудно би се справило. Това негово предположение се оказва напълно основателно, тъй като в края на 1299 година в България се появяват нови претенденти за властта – синът на хан Ногай - Чака и синът на Георги Тертер - Теодор Светослав.
Чака (1300)
Чака е син на хан Ногай, владетел на Златната орда. След смъртта на баща си и загубата в битката за властта над татарите, Чака бяга в България. Неговият съперник, хан Токтай, излиза победител в междуособиците, оставяйки Чака да разчита на връзките на своя роднина Теодор Светослав. Макар че Чака не се възкачва официално на Търновския престол(просто не е имал нужда да го прави), той управлява политиката на България за няколко месеца.
Още: Защо Никопол е смятан за столица на България?
Междувременно, Теодор Светослав тайно се договаря с хан Токтай. Според споразумението, синът на Георги Тертер ще стане цар на България и ще получи територии от Северна Добруджа чак до устието на река Днестър, ако изпрати главата на Чака. Теодор Светослав успешно реализира този план, което му осигурява възкачването на престола в Търново.
Теодор Светослав (1300-1321)
Можем да обобщим, че синът на владетеля, който през 1285 година приема васална зависимост от татарите, успява да освободи България от това подчинено положение. Формално страната е била подчинена на татарите около 15 години. Това обаче е донякъде условно, тъй като още преди 1285 година татарите оказват значително влияние върху вътрешната политика на България. Постепенно тяхната роля намалява, тъй като на хоризонта се появява нова заплаха от югоизток – селджукските турци.
