Сред най-често задаваните въпроси във форумите за родители е коя течност се използва в термометрите и опасна ли е тя за детето им. Обикновено въпросът се задава след злополучно събитие – счупване на детския термометър по време на употреба.
Отговорът на въпроса коя течност се използва в термометрите е важен за младите родители, тъй като ще им донесе спокойствие и ще им спести посещението на спешни кабинети след счупване на термометъра, считайки че това е живак и че той е опасен за здравето и живота на любимото им мъниче. Всъщност живачните термометри са забранени за продажба от април 2010 година и ако сте закупили своя термометър след тази дата, то въпросът коя течност се използва в термометрите следва да не ви притеснява. Дори тя да е със сребрист цвят и да прилича на живак, не е такава.
А ако все още изпитвате притеснение, спомнете си своите дядовци, които са играли с момчетата от махалата с топчета живак на двора. Тоест живакът от термометрите далеч не е толкова опасен, за колкото го смятате. Той е токсичен за човека и замърсява природата, когато е в големи количества – говорим за 3 400 тона живак, които се използват в глобален план, а не за количеството, което се намира в термометъра ви. Реално токсични са самите живачни пари, а не докосването на живака, поради което измитането му от помещението и доброто проветряване следва да са достатъчни и да не се притеснявате, че сте счупили стария живачен термометър.
Какво замести живака и реално коя течност се използва в термометрите?
Преди производителите да използват живак за термометрите, те се правели с вода. Водата обаче замръзвала. Холандският изобретател Корнелис Дребел добавил азотна киселина към водата, за да предотврати това замръзване. През 1714 г. Даниел Фаренхайт – физик, Германия, създава живачния термометър, а 16 години по-късно Реомюр изобретява спиртния термометър. След забраната за разпространение и продажба на живачни термометри от април 2010 г. полезните уреди, необходими за всеки дом и за медицината, се произвеждат с:
- Етанол. Оцветен алкохол, чиято консистенция е течна и наподобява в повечето термометри червен или син спирт. Използваната течност може да бъде чист етанол, керосин, толуен – различна е за различните производители и е избрана в зависимост от работния температурен диапазон. Този тип течности са прозрачни. Оцветяват се допълнително в син или червен цвят, за да бъдат видими за потребителите. Ако се питате коя течност се използва в термометрите в дома ви и виждате, че тя прилича на цветен спирт, то отговорът е оцветен алкохол. Предимствата му са, че е безопасен за здравето и за околната среда, не създава риск от екологични катастрофи и е удобен за работа. Основен недостатък, който следва да имате предвид, е, че термометрите с алкохол не са толкова точни, колкото бяха старите и отлично измерващи телесната температура термометри с живак.
- Друга течност, която се използва в съвременните термометри, е галистан. Това е сплав от галий, индий и калай. Лесно може да объркате дали термометърът е живачен или с галистан и да отговорите погрешно на въпроса коя течност се използва в термометрите, тъй като галистанът е сребрист, сив като цвят и лесно може да бъде сбъркан със също тъй сребристия живак.
Освен термометрите с течност са изобретявани и се използват и електронни термометри, термометри с термодвойки, с течни кристали, съпротивителни, биметални, инфрачервени и други термометри.
