Днес ще ви разкажа историята на една българска царица от ромейски произход, която се откроява със своята преданост към българската държава. За разлика от своите предшественички, тя застава твърдо на страната на България в борбата срещу Източната Римска империя и посвещава усилията си на нашата кауза. Открийте повече за тази забележителна личност от българската история.
Коя е ромейската принцеса с България в сърцето
Става дума за Мария Кантакузина Палеологина – изключително противоречива фигура в българската история. Тя първо става съпруга на цар Константин Тих Асен, а по-късно и на следващия владетел, бунтовникът цар Ивайло. За разлика от много други византийки, заели българския престол, Мария се отличава с ревностната си защита на интересите на своята нова родина.
Още: Колко години България е била васална държава на татарите?
Женитбата с Константин Тих
Мария, племенница на ромейския император, е избрана за династичен брак с българския цар, като по този начин става неговата трета съпруга. Като част от зестрата, българите трябвало да получат част от Южното Черноморие. Впоследствие обаче се оказва, че ромейският император не изпълнява това си обещание.
Първоначално Константин Тих решава да не предприема никакви действия, но новата царица Мария успява да го убеди да започне военни действия срещу собствения ѝ вуйчо. Причината за нейната настоятелност е усещането, че нарушаването на споразумението от страна на императора е проява на неуважение както към нея, така и към българското царство, което тя вече представлява. Очевидно водена от амбицията да основе собствена династия, Мария вижда България като мястото, където тази мечта може да се осъществи.
Още: Кой е Фритьоф Нансен и каква е връзката му с България
Мария начело на държавата
След 1274 г. здравословното състояние на българския цар значително се влошава, което позволява на амбициозната царица Мария постепенно да поеме реалната власт в държавата. Ромейският император, недоволен от неподчинението ѝ на неговата воля, подтиква татарите на хан Ногай да опустошат Търновското царство като наказание.
В стремежа си да осигури съюзници на България срещу Източната Римска империя, Мария предприема смели дипломатически ходове, като същевременно поддържа връзка с майка си – една от водещите фигури в опозицията срещу императора. Тези действия обаче пораждат недоволство сред българските боляри, които започват да се противопоставят на нейните решения.
За да укрепи позициите си и да придаде легитимност на своето управление, Мария успява да наложи сина си Михаил като съвладетел на баща му. Така тя формализира влиянието си върху управлението на царството.
Още: Леге и Позитано - как французин и италианец спасяват София от опожаряване
Мария срещу Яков Светослав
Яков Светослав е феодален владетел в Северозападна България, който носи титлата деспот. Той предявява претенции към трона и успява да обедини част от опозицията срещу царица Мария. Въпреки напрегнатата ситуация, Мария успява да се справи с предизвикателството. Тя влиза в преговори с Яков Светослав и го признава за "свой втори син", вероятно обещавайки му съвместно управление.
Малко след постигнатото споразумение обаче, царицата се възползва от удобен момент, за да поръча убийството на деспота и да елиминира опасния си съперник. Смята се, че именно тази коварна постъпка е била една от причините за избухването на бунта на Ивайло, който сериозно разклаща допълнително и без това нестабилните устои на българската държава.
Царица Мария срещу Ивайло
Още: Коя е Баба Неделя - на която е кръстен известният площад в София
Царицата се изправя срещу много умен и способен противник в лицето на Ивайло. Той успява да оглави въстанието и обсажда Търновград. Осъзнавайки сериозността на заплахата, тя предлага брак на Ивайло при условие, че той признае сина ѝ за свой и го обяви за наследник на трона. Ивайло приема предложението, тъй като България по това време е подложена на сериозен натиск – от ромеите на югоизток и от техните съюзници, татарите на хан Ногай, от север. А да не забравяме и част от болярите, които все повече се еманципират от слабата централна власт.
След свалянето на Ивайло от власт и възкачването на цар Георги Тертер, Мария е изпратена при вуйчо си – византийския император Михаил Палеолог.
Какво се случва с Мария след загубата на короната
За кратко време тя изчезва от политическата сцена, но след смъртта на императора на Източната Римска империя, властта преминава в ръцете на нейния братовчед Андроник II. Това укрепва позициите на Мария в Константинопол, което засилва влиянието на останалите нейни привърженици в България. Те полагат усилия да върнат сина ѝ, Михаил, на българския престол. Въпреки това, при управлението на Теодор Светослав, син на Георги Тертер и безспорно един от най-способните ни владетели, българският цар успява успешно да неутрализира този опит. След това имената на Мария и сина й изчезват от българската история.
Фигурата на Мария е безспорно една от най-противоречивите в нашата история. За едни тя е символ на лични амбиции и преследване на собствени интереси, докато за други – защитник на българските интереси чрез своите действия. Истината, както често се случва, се намира някъде по средата. Мария успява да защити България по-успешно от мнозина други български царе, с изключение на Ивайло. Тя изиграва ключова роля в спирането на процеса по превръщането на България във васално подчинена страна на Византия. Затова влиянието ѝ може да се определи като положително за нашата държава.
