Според историците най-големият военно-политически разцвет на България е постигнат по времето на царуването на Симеон. Средновековна България достига своя културен разцвет, превръщайки се в литературен и духовен център на Славянска Европа. Не е случайно, че говорим за Златен век на България. Симеон съумява да постигне и значими военни победи спрямо Византийската империя, както и да възроди културата – факт, който красноречиво личи от всяко кътче от столицата по време на царуването на Симеон. Коя е столицата на България при цар Симеон и с какво е забележителна тя? Защо определяме именно нея като най-яркото проявление на амбициите, стремежите на цар Симеон по отношение на културата и политиката? За да може да отговорим на тези въпроси, следва да знаем коя е столицата на България при цар Симеон.
Откриха уникална за света монета във Велики Преслав
Велики Преслав – Симеоновата гордост
Цар Симеон избира за град на престола си, за столицата на царството си Велики Преслав, който съвсем неслучайно е наречен перлата на Симеон. Преслав заменя Плиска като столица на България след провеждането на църковно-народен събор през 893 година. Начинът, по който се оформя Преслав – малък външен град, който е бил едва 5 кв. км. или над 5 пъти по-малък от външния град на Плиска, красноречиво сочи стремеж към отседналост и промяна. Докато Плиска наподобявала голям стан, в който във външния град имало място за всички, то в Преслав малките размери на външния град го разкриват като място, предназначено само за елита.
Преслав изглежда и много по-модерен и стабилно издигат в сравнение със старата столица на България. Каменни стени при Преслав заместват рововете и дървените укрепления, които наблюдаваме при Плиска.
Историческите извори сочат избора на Преслав за столица на България по времето на цар Симеон и стремежа да се оформи като християнско културно средище като опит за скъсване с езичеството и превръщането на България в християнска държава. Симеон е бил християнин от самото си раждане. Борис го е изпратил около 878 година в Магнаурската школа в Константинопол, за да получи богословско образование. Вероятно от там е стремежът му да се върви в посока скъсване с езичеството, както и стремежа му Преслав да наподобява Константинопол. Доказателства за желанието на цар Симеон да оформи Преслав като християнско културно средище откриваме и в храмовото, и в манастирското строителство, които се наблюдават във Велики Преслав. Налага се и тип строителство на храмове, което е ново и нехарактерно към онзи момент за България – кръстокуполното. Връх на строителството на храмове в новата българска столица е известната кръгла църква. Цар Симеон полага неимоверни усилия да създаде и отлични възможности за провеждане на християнски празнични процесии по време на големи празници така, както това се е случвало в столицата на Византия. Този факт още веднъж сочи стремежа на цар Симеон да преобрази града по подобие на Константинопол.
Блясъкът на Преслав наподобява този на Константинопол и е красноречиво доказателство, че цар Симеон е искал целенасочено да изгради столица, която по великолепие да засенчи византийската столица. Архитектурните решения впечатляват с богата украса от елементи – природни, животински, както и с различни капители, много от които нямат паралели.
Какво е отличавало Преслав от старата българска столица?
Освен коя е столицата на България при цар Симеон интересен въпрос е и как е изглеждала тя, какво освен строежът на храмове, модерният облик и малкият външен град е отличавало Велики Преслав от Плиска. Интересно е дворцовото строителство – голям комплекс с множество сгради, дворове, постройки и великолепна тронна зала. За първи път царските покои били свързани с тронната зала посредством квадратен двор с портици – нещо, което е невиждано и нехарактерно за българските дворци до момента. Характерни за Преслав и подпомагащи разцвета и модернизацията на столицата и на България били производствени центрове, в които се изработвало стъкло и известната преславска керамика, която била рисувана.
Велики Преслав е била наистина велика, великолепна и развита столица на България.