Преди да отговорим на този въпрос, нека се върнем в края на ХІІІ в., когато политическата криза в България достига своя връх.
Краят на един славен период
В края на XIII в. държавата ни е отслабнала - гражданска война, враждебни съседи, слаби владетели. За по-малко от 50 години след управлението на цар Иван Асен II България е териториално разкъсана. Границите са стопени. Освен това, на север от Дунав се разпростира татарската “Златна орда”, която се възползва от ситуацията.
Татарската агресия в лицето на хан Ногай (правнук на Чингис хан) застрашава българските земи. През 1285 г. 10-хилядна татарска конница навлиза в България и подлага територията й на опустошение. За да спаси страната от по-голямо татарско нашествие, цар Георги I Тертер се признава за безусловен васал на хан Ногай, българският престолонаследник Теодор Светослав е изпратен като заложник в “Златната орда”, а дъщерята на царя Елена е омъжена за сина на Ногай - Чака.
Ногай се издига до пръв военачалник и велик везир на “Златната орда”. Господството му продължава до 1299 г., когато срещу него се изправя хан Токту, върховен ръководител на татарите. Ногай е заловен и убит.
Кой български владетел спира нашествието на арабите в Европа?
Кой е Чака?
Чака е син на хан Ногай от първата му съпруга Алаха. След смъртта на баща си, Чака опитва да запази властта и богатството на баща си, но голяма част от поддръжниците му застават на страната на Токту. Това го принуждава да избяга първо в Бесарабия, а след това и в България. Теодор Светослав го последва, надявайки се да се възкачи на полагащия му се трон.
Заедно с малобройна войска двамата стигат до стените на Търново.
Търновските боляри отказват да пуснат Чака в града, но Теодор Светослав печели доверието им с щедри подаръци. Те отварят вратите на столицата. Така Чака се озовава в Търново. По това време на престола е непълнолетният цар Иван IV Смилец и майка му Смилцена Палеологина, която действително упражнява властта. Те напускат столицата, за да се спасят.
Кой български владетел е управлявал най-дълго?
Чака - български цар?
Чака е признат за “господар” в резултат на васалната зависимост на българското царство, но не е коронясан за цар, защото е мюсюлманин. Теодор Светослав влиза отново в ролята съвладетел, какъвто е и при управлението на баща си. Патриарх Йоаким и част от болярите смятат Чака и Теодор Светослав за натрапници, особено когато научават, че хан Токту изпраща войска срещу България. Затова Теодор Светослав решава да елиминира опозицията, като екзекутира патриарх Йоаким, обвинявайки го в предателство. Според легендата той е обезглавен на зловещата “Лобна скала” на хълма Царевец.
Самият Теодор Светослав започва да осъзнава, че присъствието на Чака в България носи голяма заплаха. Затова през 1300 г. се заема с него, за да предпази България от ново татарско нашествие. Залавя татарина и няколко дни по-късно заповядва да бъде удушен от юдейски палачи. Главата му е посолена и изпратена на хан Токту. С този ход Теодор Светослав не само отстранява татарина, но и успява да прекъсне татарската намеса в управлението на страната. В знак на благодарност, хан Токту връща в пределите на България старите български земи до устието на река Днестър, включващи крепостта Белград-Монкастро.
Бил ли е Чака цар на България?
Ето сведенията на византийския историк Георги Пахимер “Токту стана господар на земите и татарското племе мина под негова власт. А малцина останаха с Чака, сина на Ногай. Доверявайки се на тях той нападна земята на българите… И тъй след смъртта на Ногай, неговият син Чака, осланяйки се на тези около себе си, нападна българите, и не без основание, защото имаше за жена дъщерята на Тертер. Той взе със себе си и брат й Светослав и заедно с него пожела да подчини българите… Той спечели с дарове симпатиите на българите, и като имаше Чака за господар, с него заедно завладя Търново. След това Светослав замалко остана спокоен и като реши, че е много по-близък на българите от Чака, защото беше българин по майка /баща му Тертер беше от куманите/, нахвърли се върху зет си и като го нападна коварно, предаде го на сигурните стражи. По-късно го удуши в затвора с помощта на юдейските палачи…”
