Пържените картофи са сред най-често срещаният отговор, посочван на въпроса „Кое е любимото ти ядене?“. Те се консумират с огромно удоволствие от малки и големи, а за ресторантите представляват любимото предложение, защото се търси много, но се приготвя бързо и лесно. У дома с подходящите уреди – фритюрници, тиган, еър фрайър – също можем да си създадем пир с пържени картофи буквално за нула време. Ето защо те са любими и на забързаните в своето ежедневие и динамичен начин на живот домакини.
Кой е изобретил любимите ни пържени картофи?
Днес, когато пържени картофки се консумират и приготвят навсякъде по света, без значение от конкретните местни кулинарни традиции и обичаи, едва ли има човек, който се замисля кой е техният изобретател. Някои от вас сигурно предполагат, че те идват от САЩ – кралят на уличната и бързата храна. В действителност, американците са истински царе и по приготвяне, и по изядено количество пържени картофи на годишна база на глава на населението. Те обаче не са истинските създатели на любимото на милиони хора по света ядене. Трябва да отбележим, че все още съществуват спорове кой точно е откривателят на пържените картофи. Експертите се делят на две групи, като едната подкрепя французите, а другата – белгийците – в надпреварата за титлата „създател на пържените картофи“. И двете теории си имат своите собствени доводи, но като че ли тези на белгийците са по-основателни. Французите твърдят, че от тях произлиза традицията за готвене на вкусни пържени картофки, защото името им идва от техния национален език. Pommes frites или "Pommes de terre" на френски означава "картоф", а "frites" – има значението на "пържен". Белгийците обаче си имат истински писмен, макар и семеен, от частен характер довод, който показва, че най-бедната класа в региона около река Маас са се прехранвали буквално само с пържени картофи през 17 век.
Обичани, но не особено полезни – защо?
В своя бум – особено през 20 век – пържените картофи са се консумирали от почти всички съвременни народи. В един момент обаче популярността им сякаш намалява. Това се дължи на зараждащото се още в края на миналия и началото на този век движение за здравословен начин на живот като превенция срещу хроничните болести, които като напаст ни връхлитат главно поради некачествената ни ежедневна диета. Пържените картофки буквално биват заклеймени с титлата „най-вредното“ нещо, което можете да дадете на детето си, да ядете самите вие, ако сте на диета или просто искате да поддържате форма, а и да се грижите за физическото си здраве. Причината, разбира се, е методът на приготвяне – пърженето и то в голямо количество мазнина, защото без нея така характерната хрупкавост е невъзможна за постигане. Нещата ескалират за поруганото достойнство на пържените картофки, когато на пазара се появяват първите фритюрници. С тях любимото ни ястие става още по-масово описвано като вредно. Готвенето във фритюрник предполага използването на огромно количество мазнина, която се сменя през определен период от време. С всяко следващо използване на въпросната мазнина, приготвяната в нея храна става още по-вредна, защото при загряване тя отделя вредни вещества, които според някои експерти дори са канцерогенни. И така, в един момент, във второто десетилетие на 21 век човечеството бе готово да се откаже от любимите си пържени картофки в името на здравето си. За щастие обаче, нещата се развиха благополучно за любителите на това ястие.
Здравословни пържени картофи? Да, вече е възможно!
С появата на нов домакински уред на пазара мечтата на всяко дете – да яде пържени картофки често и да не получава с това упреци от родителите си, както и подигравки в училище за теглото си – се сбъдна. Става дума за така наречените еър фрайъри. Те представляват вид фритюрници, в които обаче се готви с малко или с никакво количество мазнина. Уредът позволява приготвяне на пържени картофки без никакво олио, което, между другото, и така напоследък създава доста проблеми за джоба ни, а и дори е риск за физическа саморазправа в супермаркета.
Пържените картофки са любимо и за щастие, вече не толкова вредно ястие за всички ни. Важното е да знаем как и с какво да си го приготвим, нали?
