Появата на баби сред предците на човека, участващи в търсенето на храна и възпитанието на внуци, е създало условия за моногамия.
Именно бабите са станали причина за изобилието от фертилни мъже в зряла и по-напреднала възраст, търсещи си по-млади партньорки и ревниво пазещи ги от конкуренти.
До този извод са стигнали американски учени, автори на статия в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.
"Хипотезата на бабата" е издигната от антрополога Кристен Хоукс (Kristen Hawkes) през 90-те години, като тя обърнала внимание на ролята на стариците в живота на танзанийските ловци-събирачи – те откопавали корени и хранели с тях своите внуци.
Според Хоукс самците сред човешките предци са престанали да умират на 30-40 години (като шимпанзето) благодарение тъкмо на бабите, които са хранели внуците си, а това помогнало на дъщерите по-скоро да родят следващото дете.
В резултат "гените на дълголетието" в такива семейства се предавали на все повече особи и средната възраст на хоминина за последните два милиона години нараснала до 70 години. Проведеното от Хоукс компютърно моделиране потвърдило тази хипотеза.
Сега антропологът и нейните колеги се опитали да свържат феномена "баби" с друга важна особеност на човешката култура – образуването на постоянни двойки мъж-жена (при шимпанзето например самките се чифтосват с множество самци).
Когато с появата на бабите продължителността на живота на нашите предци е започнала да расте, жените са престанали да раждат деца след 45 години, докато мъжете са съхранявали способност да заченат потомство и в по-преклонна възраст.
Усилила се конкуренцията за млади женски, способни да раждат деца, и в резултат за мъжете станало по-изгодно да встъпват в постоянни, многогодишни връзки с партньорките си, а също да ги пазят от посегателства от страна на други мъже.
Даденото явление отличава рода Homo от шимпанзето, чиито самци предпочитат по-възрастни партньорки, а и от повечето бозайници, където способността за зачатие на женските обикновено е по-голяма от тази на самците.
Компютърното моделиране потвърдило, че "ефектът на бабата" за 300 000 години е изменил кардинално съотношението на половете в хипотетична популация на примати – от 77 мъжки на 100 женски към 156 мъжки на 100 женски.
„Това изместване прави опазването на постоянната партньорка по-изгодна стратегия за мъжете от търсенето на нова – прекалено много конкуренти има… Неслучайно в човешкото общество в постоянните двойки е силен елементът на собственост на мъжете над жените“, отбелязва Хоукс.
