Спокойствие, красива природа, автентична възрожденска архитектура, уютни ресторантчета с вкусна храна… Всичко това ще срещнете в живописното градче в Средна гора - Копривщица.
Освен че е притегателно място за посетители, Копривщица е прочута като родно място на велики българи.
Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация
Още: Знаете ли тези малко известни обичаи на Бъдни вечер
Кой е най-известният българин, роден в Копривщица?
Трудно е да се посочи само едно име.
Сред най-известните българи, родени тук, са Любен Каравелов, Петко Каравелов, Димчо Дебелянов, Найден Геров, Йоаким Груев и, разбира се, водачите на Априлското въстание, които ще представим накратко тук.
Още: Физалис - какви са ползите на екзотичния плод
Още: Знаете ли как мандарините се отразяват върху работата на черния дроб?
Георги Бенковски
Апостолът на Априлското въстание е роден под името Гаврил Хлътев в Копривщица през 1843 г. Баща му умира, когато Гаврил е едва 5-годишен и момчето е отгледано от своята майка. Едва 22-годишен младежът започва да работи като абаджия като баща си и търгува из цялата Османска империя.
Заради постоянните пътувания, Гаврил научава цели седем езика - турски, арабски, италиански, гръцки, румънски, полски и персийски. След запознанството си със Стоян Заимов в Букурещ, се запалва по националноосвободителните идеи, на които посвещава живота си оттук насетне. Малка група, начело със Стоян Заимов, трябва да мине по море до Цариград и да подпали столицата, за да привлече вниманието на Великите сили. Към първоначалния план е трябвало да бъде убит и султан Абдул Азис. Тази задача е възложена на Гаврил. Акцията е неуспешна, но завръщането на Гаврил крие големи рискове. Хлътев се снабдява с паспорт на полския инженер и революционер Антон Бенковски, като той сменя първото име на Георги.
През 1875 г. Бенковски отива в Гюргево - центъра на българската революционна емиграция в Румъния. Впечатлява с плам, силна воля, лидерски качества, поради което Панайот Волов отстъпва доброволно поста си на водач на Четвърти революционен окръг в полза на Бенковски, защото “той е по-достоен от мене”. След като получава Кървавото писмо от Тодор Каблешков, Бенковски веднага вдига на бунт Панагюрище. Сформира легендарната Хвърковата чета, с която обикаля близките села и ги вдига на оръжие. Над горящия връх Лисец, Бенковски изрича думите “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”
След жестокото потушаване на въстанието, Бенковски разпуска четата и тръгва към Тетевенския Балкан, където е предаден на турците от овчаря дядо Въльо и убит на 12 май 1876 г.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Тодор Каблешков
Друг апостол на Априлското въстание също е роден в Копривщица през 1851 г. в заможното семейство на Лулчо Каблешков. От малък губи майка си е отгледан от леля си Пена, съпруга на прочутия копривщенски хайдутин Дончо Ватах.
Още от дете Тодор се вълнува от съдбата не бедния си народ. Учи в Пловдив при даскал Йоаким Груев, където се сблъсква с гърцизацията и надменното отношение към българите. Дотолкова е изпълнен с ненавист към това, че дори иска да смени “гръцкото“ си име Тодор с българското Богдан. Учи във френския лицей в Цариград. Именно той прави първия превод от френски на български на романа “Граф Монте Кристо”.
При завръщането си в родния град се среща с Васил Левски, което е повратен момент в живота му. Тодор постъпва като телеграфист в Одринската железопътна гара, по-късно е преместен в Пловдив, където става и началник на гарата.
През 1874 г. напуска службата си и се отдава напълно на борбата за освобождение. Става един от най-дейните водачи на Четвърти революционен окръг. С негова помощ в Копривщица са създадени пет чети от по 100 души, а неговата любима Мария Българова извезва знамето на свободата. При преждевременното избухване на въстанието, в Копривщица пристигат заптиета с цел да го арестуват. Тогава Каблешков пише легендарното Кърваво писмо, подписано с кръвта от първия убит турчин, с което обявява началото на въстанието. Младият апостол успява да се спаси и да участва активно във въстанието, което, за съжаление, завършва трагично. Опитва да избяга в гората, но в Троянския Балкан е предаден и заловен. В затворите Каблешков не издава нито един от съмишлениците си и заявява
“Моята младост принадлежи на Отечеството ми, паша ефенди, и ако ми е мъчно, то е затова, че бесилката ще ми отнеме възможността да се боря за свободата му против вашата омразна, тиранична власт. Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда”.
Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле
Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер
