Днес ще ви запознаем с биографията на една важна личност за нашата история, която за съжаление не е толкова популярна. Тя остава значима следа в нашата история, но въпреки това името ѝ не е толкова широко познато. Нека заедно разберем повече за Иван Кишелски - първият българин, който успява да стане генерал в Руската империя и взема активно участие в Освобождението на България
Кой е Иван Кишелски
Той е роден в Котел през 1826 година в семейството на свещеника Кирил Хараламбов. Очевидно още от малък има афинитет към науката, така че бива записан в гръцкото училище в Куручешме, Цариград.След това продължава своето образование в Киев, но решава да го прекъсне и да вземе участие в започналата Кримска война(1853-1856). Първоначално се включва само като преводач, но неговата буйна кръв не търпи да не участва във военните действия. Записва се като доброволец при генерал Хрулев и извършва поредица от подвизи:
- Участва през цялото време в известната Севастополска епопея
- Предвожда доброволческа група, която обръща в бяг цели 2 френски роти и завзема техните позиции
- Отбива нощна атака на сериозно количество френска армия
Заради тези му действия той бива награден с орден"Свети Георги" и званието подпоручик.
След Кримската война
Още: Има само едно населоно място с буквата "Ъ". Знаете ли кое е то?
Така започва кариерното развитие в руската армия, което ще го доведе до чин генерал. През 1857 година се запознава с руския консул Николай Ступин, който го определя като "горещ родолюбец(българолюбец)." Иван Кишелски служи в Кавказ, но след това успява да си осигури назначение в Одеса, което му дава възможност да взема активно участие сред българската емиграция, която се вълнува за съдбата на сънародниците ни в рамките на Османската империя. Това се случва през 1868 година, в която вече той е със званието полковник. Има и задачи да следи българската революционна емиграция, за да може тя да бъде използвана в правилния момент за Руската империя. Доказателство в подкрепа на тази теза е писмо на Е.Щакелберг от 1868 година - представител на Руското правителство, в което той споменава, че Иван Кишелски трябва да внуши търпение на българската емиграция. Че техните ненавременни действия може да са пагубни за освобождението на българите.
Връзките на Кишелски с българските революционери
Смята се, че Кишелски има доста добри контакти с голяма част от българските революционери. Ето по-известните от тях:
Васил Левски
Още: Българското опълчение: Спомен за духа, обърнал хода на историята
Приема се, че първият контакт между двамата е още през 1868 година, когато Кишелски е изпратен да потуши напрежението между Българската легия и сърбите. Заедно с Кишелски е и поручик Кисяков, с който успяват да изпълнят задачата си. Очевидно развива и по-нататъшни отношения с Васил Левски, защото през следващите години бива търсен от Апостола. Левски иска от него да преведе "Правила по фортификационното дело" от руски на български и да помогне си военния опит за българското революционно движение.
Любен Каравелов
Смята се, че най-близки отношения има с Любен Каравелов. Авторът на "Мамино детенце" насочва Кишелски към българите на полуостров Крим, които да биват привлечени в българското революционно движение. Каравелов се опитва чрез Кишелски да накара Руската империя да има още по-активни позиция по българския въпрос.
Още: Редки издания за Руско-турската война показва военноисторическият музей в Плевен
Христо Ботев
Смята се, че Кишелски е привържение на четническата тактика, която означава сформирането на бойни групи, които да бъдат готови да се намесят при подходяща ситуация. Иваница Данчев, който е част от Ботевата чета, пише, че заедно с Христо Ботев посетили Иван Кишелски през лятото на 1875 година, който им подарил цели 30 револвера и обещал да им съдейства за получаването на допълнително оръжие.
Освободителната война
По това време вече е станал генерал от руската армия. Кишелски взема активно участие във формирането и подготовката на Българското опълчение по време на Руско-турската война. Участва като командир на разузнавателна чета по време на войната. По-късно става дясната ръка на княз Владимир Черказки и се занимава с гражданските дела в рамките на Временното руско управление. В освободена България, той постепенно заема постовете губернарнатор на Варна и Видин през 1878 година. Завръща се за кратко в Одеса, като идеята му е да се установи за постоянно в България, но за съжаление почива през 1880 година. Така тази личност успява да осъществи своята мечта и да види България свободна.
За важната роля на Иван Кишелски пише още през 1876 година вестник Стара планина:"
Кишелски ще успее да постигне онова, което други не са успели дотогава. А то е било - българските чети да се устроят като редовна войска, с подчертана национална принадлежност, за да може България да участва като отделна страна при сключването на примирие и мира."
