Обикновено споделяме само хубавите моменти от нашата история, но днес искаме да разкажем за един трагичен епизод. Това е историята на един български владетел, чиито първоначални успехи на престола са последвани от трагична съдба - той бива тежко ранен на бойното поле и пленен от сърбите. Научете повече за него.
Още: Топ 5 на най-вкусните сортове картофи
Още: Лекар: В коя седмица започва да се чува пулсът на бебето?
Кой български цар загива от сръбска ръка
Отговорът на този въпрос е Михаил III Шишман Асен. Той не е сред най-известните български владетели, най-вероятно заради трагичната му съдба. Управлява между 1323 и 1330 година и постига поредица от успехи, но те биват помрачени от голяма загуба от сърбите. Той загива по време на голямата битка при Велбъжд през 1330 година. Днес ще споделим повече информация за неговото управление и трагичната му съдба.
Управление на Михаил III
Този владетел на Второто Българско Царство е последният истински успешен държавник, който се стреми да възстанови славата на България. През 1323 година той успява да върне в български ръце контрола върху градовете в днешна Тракия, които са под византийско владичество, с изключение на Филипопол (Пловдив). Успява да се договори с татарите от Златната орда и заедно тях опустошава ромейските земи в Източна Тракия. Император Андроник III отбягва сражението с българите, но предизвиква цар Михаил III на личен двубой - по подобие на рицарската традиция. Българският цар му отговаря подобаващо, че е "глупав този, който се опитва да хване горещо желязо с гола ръка". Това, което царят има предвид, е, че той вече има надмощие над ромеите и въобще няма нужда да влиза в двубой с императора - няма какво да спечели от него. През следващите години успехите срещу Византия продължават, като се стига до мирен договор, потвърждаващ завоюваните територии от българите.
Как Михаил III загива от сръбска ръка
Михаил III е единственият български владетел след Иван Асен II, който осъзнава голямата заплаха от сръбската експанзия. Западните български земи (днешна Македония и Източна Сърбия) постепенно преминават под сръбски контрол, докато България и Византия са в конфликт. Сключeният мирен договор между Михаил III и Андроник III е насочен срещу тази заплаха и те подготвят да се справят със сръбската държава. В ангажимента участват и владетелите на Влашко и Молдова. Кулминацията е в битката при Велбъжд през 1330 година. Под контрола на Михаил III са около 15 000 души - включително 12 000 българи и около 3000 скитски войни (татари и власи), се изправят срещу сръбските си противници, които са приблизително 14 000, плюс около 500 испански наемници от Каталуния. Българският и сръбският цар се договарят за еднодневно примирие, за да се подготвят за битката. Но по-късно през същия ден, подкреплението чакано от сърбите идва - това на още няколкостотин испански наемници. Тогава сръският престолонаследник Стефан Душан успява да се наложи над решението на баща си и да започне военни действия срещу неорганизираната българска войска. Българите са били заети да търсят провизии, които не са били осигурени предварително. Те не успяват да се организират и това води до голяма сръбска победа.
Още: Каква е разликата между пчелен прашец и прополис
Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация
Михаил III бива много тежко ранен в това сражение. Той е пленен от сърбите и се предполага, че загива след около 2-3 дни от раните си. По този начин той се превръща в един от много малкото ни владетели, които намират смъртта си на бойното поле.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Представихме ви историята на Михаил III Шишман, последният успешен владетел на Второто Българско Царство, който успява в значителна степен да възстанови българската държава като сериозен фактор на Балканите. За съжаление, неговите големи постижения срещу Византия биват пропиляни заради загубата му при Велбъжд. Допускането на подобен груб пропуск, подобен на този при Велбъжд в 1330 година, води до съдбоносни последици за България. Фактически, Сърбия се превръща във водещата държава на Балканите, докато България не успява да възстанови своя блясък, особено след появата на селджуцките турци в средата на века. В историята няма място за „ако“, но определено по-дълго управление на Михаил III със сигурност е давало по-големи шансове на България да се справи с идващата голяма заплаха от изток.
