Ще ви разкажем историята на един от най-забележителните български духовни водачи – екзарх Йосиф. Той неуморно се бори за защитата на българските интереси в пределите на Османската империя. По неговите собствени думи, усилията му са били като "копаене на кладенец с игла" – трудоемки и изискващи упоритост, а в края на своя живот е принуден да наблюдава как всичките му постижения се разпадат заради грубите грешки на цар Фердинанд и български управници. Той единствен си позволява да каже истината в очите на самовлюбения ни монарх. Ето повече за този велик българин:
Кой е екзарх Йосиф
Още: Кой обявява независимостта на България
Лазар Йовчев, роден през 1840 година в Калофер, започва своя житейски път като ученик на прочутия учител Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. Благодарение на подкрепата на заможни калоферци, той успява да завърши литература и право в Сорбоната. До своята 30-та годишнина работи в Цариград, активно допринасяйки за просветителното дело на българите.
На 32 години той поема по нов път, посвещавайки се на църковната дейност. През 1872 година е замонашен под името Йосиф. Благодарение на своето солидно образование и свободното владеене на френски, руски, гръцки и турски език, Йосиф бързо напредва в църковната йерархия. В рамките на три-четири години той обикаля земите на Българската екзархия, среща се с влиятелни представители на Великите сили и неуморно защитава българските национални интереси.
През 1875 година Йосиф поема управлението на Видинската епархия, а година по-късно е ръкоположен за Ловчански митрополит. Балканската криза и избухването на Руско-турската война внасят нови предизвикателства, които кулминират с неговия избор за глава на Българската екзархия през 1877 година.
Екзарх Йосиф - истинският народен водач
Още: България отбелязва 116 години от своята независимост
След Освобождението, екзарх Йосиф насочва усилията си основно към българските земи, останали в границите на Османската империя. През 1880 година той успява да се завърне в Цариград, откъдето защитава българските интереси директно пред Високата порта. Неговият идеал е да обедини всички българи в една държава, затова полага неуморни усилия за разгръщане на просветна дейност сред своите сънародници.
Само за няколко години (до Балканската война) екзарх Йосиф успява да включи земите, населени с българи в Македония и цяла Тракия, в диоцеза на Българската екзархия. Той води решителна борба срещу сръбското и гръцкото влияние, които се опитват да разделят българското население и да го настроят срещу себе си(сърбомани и гъркомани срещу екзархисти). Сред българите в Османската империя се наблюдава немалко число сърбомани и гъркомани, но екзарх Йосиф се стреми да спре процесите на чуждо влияние чрез активна духовна и просветна дейност.
Духовна дейност
Още: Положиха тленните останки на цар Фердинанд в криптата на двореца ''Врана'' (СНИМКИ)
- През 1892 година е основана Българската духовна семинария в Цариград.
- Той играе ключова роля в създаването на уникалната Желязна църква (1902) в Цариград, възползвайки се от своето влияние сред висшите османски среди.
Просветителска дейност
- Почетен член на Българското книжовно дружество, което по-късно прераства в Българската академия на науките (БАН).
- До 1912 г. Българската екзархия управлява 1373 училища, 13 гимназии и над 87 прогимназии. В тях се обучават близо 80 хиляди ученици, ръководени от над 2000 български учители. Благодарение на тези усилия екзархията успява да съхрани българския дух и идентичност през този бурен и нестабилен период за региона.
Защо екзарх Йосиф критикува Фердинанд
Екзарх Йосиф посвещава цялата дейност на Екзархията в служба на обединението на българския народ. Той категорично се противопоставя на отделните четнически акции в Македония и Одринско, които често провокират репресии от османските власти. Това му създава врагове както сред членовете на ВМОРО, така и у цар Фердинанд, който е основен инициатор на изпращането на чети в тези региони.
Екзарх Йосиф изпитва радост от победите на българските войски по време на Балканската война, но тежко преживява събитията след Първата национална катастрофа. Влошеното му здравословно състояние се утежнява още повече, когато на 27 ноември 1913 година той, заедно с останалите владици на Екзархията, е принуден да напусне поста си. След изгонването си, екзархът се установява в София, където се случва неговата паметна среща с цар Фердинанд. Именно тогава Екзарх Йосиф произнася думите, с които остава завинаги в историята.
"Ваше величество, ние цял век копахме кладенец с игла, а Вие за една нощ го зарихте"
Думите на Йосиф разкриват действията на Фердинанд, които осуетяват вековните стремежи на българския народ към национално обединение. За съжаление, през 1915 г., на 75-годишна възраст, тази изключителна личност напуска този свят без да успее да изпълни заветната си цел - всички българи да бъдат обединени в една държава.
