Португалският е един от най-екзотичните езици в света и красотата му се крие в неговите думи.
Смята се, че в португалския език има 250 000 думи. Този брой изглежда огромен за човек, който тепърва ще го учи, но стига да знаете приблизително 5% от общото количество думи, ще разговаряте свободно. Достатъчно е да се съсредоточите върху най-често срещаните португалски думи, за да можете да говорите езика спокойно.
Лузофонската общност (от названието на днешните португалски земи в древността – Лузитания) освен самата Португалия включва още Бразилия, Ангола, Мозамбик, Гвинея-Бисау, Екваториална Гвинея, Източен Тимор, специалния китайски административен район Макао, Кабо Верде, Сан Томе и Принсипи – общо приблизително 279 милиона души, говорещи португалски.
Още: Стрелба в Лисабон взе три жертви, сред тях бременна жена
Чужденецът възприема този език почти като мелодия – португалците имат навик да сливат думите, получава се плавен музикален ефект. Основните звуци са „ъ“ и „ш“; причината е, че гласните, върху които не пада ударение, почти всички се трансформират в „ъ“ или „у“, а „s“ в повечето случаи се произнася като „ш“. Обикновено ударението в португалския пада върху предпоследната сричка и тогава не се изписва – а ако някъде не е така, задължително се изписва, за да не стане грешка.
Ето някои познавателни, любопитни, а за българина понякога и смешни, думи на португалски.
1. Olá! – здравей, здрасти.
Произнася се почти, както се пише: „Улá!“
Още: В още една европейска страна минималната заплата ще е над 1000 евро
2. Обикновено горният поздрав почти винаги се придружава с въпроса: „Как си?“ - Como está?
Той звучи така: „Кому щá?“
Добър пример за ролята на ударението - в „Como“ то, както си му е редът, е върху предпоследната сричка и не се изписва (в случая тя е и първа). Затова първата гласна „о“, като подразбиращо се „ударена“, звучи ясно и отчетливо, както се пише.
А втората гласна „о“, която в този случай е в последна сричка и върху нея няма ударение, се преобразява, потъмнява в „у“ - така „Como“ звучи „Кому“).
Още: Хиляди протестираха срещу цените на жилищата в Португалия
В está ударението е „неправилно“ - върху последната сричка, затова се отбелязва; думата звучи „щá“.
Обикновено именно това е и първото словосъчетание, което се чува, когато се срещат двама души след известна раздяла: „Улá, кому щá?“ - Olá! Como está?
Иначе казано:
„Здрасти, как си?“
2. Друга, съвсем непривична и странна за българите особеност, е, че в португалския език обръщението на „ти“ е запазено само за роднини и за много близки приятели. Към всички други учтивото обръщение е даже не на „вие“, а в 3 лице единствено число.
Например, в магазина продавачите не питат: „Какво желаеш?“ (това просто ще се възприеме като грубиянска простащина), нито: „Какво желаете?“ (също не е особено вежливо), а задължителната и съвсем обичайна форма на учтивост е следната: „Какво желае господинът (госпожата)?“
3. Sim - да.
Носовките са силно застъпени в португалския език, понякога човек остава с впечатление, че португалците говорят с носа си.
Добър пример е потвърждението „да“ - sim, което на български може да се изпише като „син“ (когато m е в края на думата, винаги се произнася като българско „н“). Но произношението на „н“ в случая е носово, точно както в българската дума „банка“.
4. Pisca-pisca – мигач на автомобил.
Произнася се „пишка-пишка“.
Ами така се произнася, има и смешни моменти в езиковото общуване, какво да се прави?
5. Curva – завой.
Произнася се „курва“.
Веднъж пътувахме из България с приятели португалци. Горещо, прозорците на колата отворени. В даден момент един от португалците, с най-доброто намерение да предупреди шофьора за превратностите на пътя, се развика гръмогласно: „Курва, курва!!!“
Намирахме се в оживената централна част на голям наш град, затова побързахме да я напуснем с най-голяма скорост, съпроводени от любопитните погледи на многобройните минувачи...
---
