Едва ли можем да си представим функционирането на държавата без политически партии, ежедневните сблъсъци между тях и 30-те дни предизборни кампании, когато гражданите като гласоподаватели са обект на ухажване от хората, стремящи се към власт. Кога е започнало всичко това? Политическите партии възникват в съвременната си форма в Европа и Съединените щати през 19 век, заедно с избирателната и парламентарната система.
Какво е партия и как се зараждат партиите?
Партиите най-често се определят като организирани групи от хора, чиято цел е придобиване и упражняване на политическа власт, като начинът за придобиване на тази власт е без значение – дали чрез избори, или чрез революция. Първите подобни групи възникват в САЩ и Европа през 19 век, а през 20 век се разпространяват и в останалите страни. По-рано – преди зараждането на партиите и по време на монархиите също е имало политически процеси, но те били свързани с клики и фракции около определени благородници и влиятелни личности, които се противопоставят едни на други.
Съществуването им е така вкоренено в историята, че дори появата на политическите партии в началото не съумява да ги изкорени. Нещо повече – те се променят, а някои и израждат и превръщат от партии на либералната демокрация през 19 век в употребени от диктатурите за напълно недемократични цели през 20 век. С течение на времето се увеличава главоломно и броят на партиите, които днес са толкова много у нас, че, убедени сме, не знаете нито имената, нито възгледите, нито идеите на всички.
Първоначално – през 19 век, когато възникват партиите, консервативните и либералните партии доминират европейската политика, а как стоят нещата в България като част от Европа? Кои са първите две политически партии в Княжество България?
Кои са първите две политически партии в Княжество България?
"Диктаторът" – биографичен труд, посветен на Стефан Стамболов
Регистрирането на политически партии у нас се подчинява на специален закон – Закона за политическите партии. Този закон регламентира и реда за образуване и прекратяване на политически партии, както и дейността им. И докато днес партиите у нас се множат и не ни дават възможност дори да ги опознаем като цели и идеи, то в зората на политическите партии в първите години на българите като свободен народ, функционират само две партии – Консервативната и Либералната партия.
Основите на Либералната и Консервативната партия се поставят от две основни политически течения: на „младите“ (либерали) и на „старите“ (консерватори) по време на Учредителното събрание, което изработва Търновската конституция. Не е случайно, че едно от печатните издания на Либералите се назовава именно „Търновска конституция“. Други периодични издания на либералите са „Целокупна България”, в. „Независимост“, а на консерваторите - в. „Български глас“, в. „Отечество“.
Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България
Либералната партия по-късно „ражда“ цели 4 партии, сред които Прогресивно-либералната партия, Народнолибералната партия, Демократическата партия и Либералната партия на Радославов.
Създадено е правителство на Либералната коалиция начело с Васил Радославов
- Прогресивно-либерална партия – създадена е от отцепването на умерените либерали от Либералната партия. Начело на прогресивните либерали застава Драган Цанков. Русофили до мозъка на костите си, те изграждат своята идеология именно около русофилството.
- Народнолибералната партия – създадена е около Стефан Стамболов през 80-те години на 19 век отново от отцепване от Либералната партия.
- Демократическа партия – създадена около Петко Каравелов от центристите на Либералната партия през 1894 година.
190 години от рождението на писателя и революционер Любен Каравелов
От тази история на първите две партии на Княжество България става ясно, че още в зората на партийния живот и партийното функциониране групи със сходни възгледи са се отцепвали от основната партия и създавали своя – процес, който може да наблюдаваме и днес в съвременния политически живот, както и че начело на париите и в онези далечни години са стояли личности познати, уважавани, значими, които да привлекат електората със самото си име.
