Време е да погледнем назад към времената на великите български победи от Второто българско царство. Става дума за конкретен период от 1185-та до 1396-та година, в който са управлявали велики владетели и способни държавници като братята Асеневци - Асен, Петър и Калоян, Иван Асен II, цар Иван Александър и други. Бележитите победи на българската армия през това време не са малко, а в тази статия ще разгледаме някои конкретни, за които си струва да разкажем повече:
Калоян и латинските кръстоносци
По време на своето управление цар Калоян сключва уния с папата, за да бъде призната кралската му титла. Паралелно на тези събития, латинските кръстоносци от четвъртия кръстоносен поход се възползват от поредната криза във Византия и превземат Константинопол, а след това разпределят териториите на империята. Цар Калоян влиза в преговори с тях, като предлага съюз в замяна на част от териториите на вече бившата Византия, която вече носи името Латинска империя.
Те отказват, като дори имат претенции към българските владения. Скоро след това бивши византийски аристократи вдигат бунт срещу кръстоносците, който бива потушаван системно. Последната въстанала крепост - Адрианопол търси помощ от Калоян, който приема. През пролетта на 1205-та година, българската армия заедно с голяма куманска конница поема към града.
Калоян разполага силите си край река Тунджа, използвайки близостта на блатистия терен и малки гори и хълмове за прикритие. Тактиката на владетеля е да избегне открито сражение между двете армии. Вместо това той праща конни отряди с кумани, които да провокират противника. Тактиката помага и на втория ден един от рицарските предводители тръгва в преследване, а след него тръгва и цялата кавалерия, в опит да го спаси от обкръжение. Кръстоносците влизат в българския капан и са нападнати.
Рицарите дават съпротива, но са победени. Теренът не им позволява да разгърнат своя боен ред и да използват силните си страни. Българската армия е по-леко въоръжена, но затяга капана около кръстоносците и ги разбива. Пленен е водачът на кръстоносците - Балдуин, за който се носят легенди, че прекарва остатъка от живота си заточен в Търновград.
Победата на Иван Асен II край Клокотница
Иван Асен II, наред със Симеон е може би владетелят донесъл най-големи успехи на България в териториален и икономически подем. Той е известен със своята дипломация и династични бракове, но също така има и немалко военни успехи. Един такъв е именно битката при Клокотница.
До нея се стига след като Епирското деспотство на Теодор Комнин печели значителни територии и придвижва войски към Константинопол с намерение да го вземе от рицарите. Иван Асен II приготвя своите войски на южната граница на страната и следи движението на вражеската армия. Владетелят на Епир (към онзи момент Солунска империя) решава да нападне България вместо да продължи към столицата на бивша Византия.
Самата битка се случва край река Клокотница. Българите скриват част от силите си в гористата местност, като кавалерията е оставена от двете страни, за да атакува изненадващо. Българският владетел използва терена в своя полза и не позволява разгръщането на по-голямата вражеска армия. Теодор Комнин атакува първи, но армията му е задържана докато преминава реката частично. Когато това забавя техния ход и нарушава реда им, българската конница ги връхлита и разбива. Иван Асен II показва своето благородство като пуска всички обикновени войници, а не ги задържа в плен. Цялата аристокрация, начело с Теодор Комнин и семейството му е отведена в Търновград като почетни пленници. Заради своето благородство и човечнос цар Иван Асен II е почитан и обичан „...не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи“ – пише византийският летописец Георги Акрополит.
Иван Александър и битката при Русокастро
Една от последните големи победи на Втората българска държава е през 1332 година. Тогава начело на България е цар Иван Александър. Той се изправя срещу император Андроник III, който е нахлул в българските земи и е завладял ключови крепости край Черноморието. След като дипломатическо решение не се намира по мирен път, двете армии се срещат на бойното поле.
След като армиите заемат близки позиции, двамата владетели правят нови опити за преговори. Иван Александър дава вид, че е готов да приеме условията, но очаква допълнителни подкрепления. Когато те пристигат, той е готов за сражение, а междувременно ромеите са разпуснали част от армията си, уверени, че мир ще има.
В една ранна сутрин през юли Иван Александър напредва и позиционира своята армия, готова за сражение. Византийците заради мрака не разбират каква е общата численост на силите на българите и ги подценяват. Българските и татарските сили нападат и разбиват византийските сили. Едва малка част от тях успяват да отстъпят в крепостта Русокастро.
След победата двамата владетели подписват мир, който връща всички крепости между Тунджа и Черно море на България.
