Древен е езикът ни, богат е той, красив и благозвучен, труден за чужденците и изпъстрен с диалекти, които дори българите не разбират. Върху езика ни са оказали своето влияние езиците на много други народи, които са владеели земите ни като турците и гърците. Турското и гръцкото владичество неминуемо са оставили своята трайна следа и днес – векове по-късно – продължаваме да използваме много турски и гръцки думи ежедневно. Подобно на всички други езици и в българския можем да открием заемки и чуждици, някои от които до такава степен се използват ежедневно в езика ни, че дори не подозираме, че не са български. Използвате ли тези думи и знаете ли, че това всъщност са гръцки думи в българския език?
Гръцки думи в българския език
Значимо е влиянието на гръцкия език в църквата, като немалко думи, които са църковна терминология и които са навлезнали в езика ни след приемането на Христовата вяра, са гръцки – манастир, игумен, апостол, ангел, монах, параклис, икона и много други, които вероятно сте считали за родни и български или не сте се замисляли за произхода им. Не само понятия, използвани в църквата и свързани с църковните теми, са заети от гръцки език, имената на редица науки също – философия, математика, музика са само едни от най-ярките примери. Много от думите, които използваме в ежедневието си, също са с гръцки произход, заети от гръцки език, като значителна част от тях са навлезнали в езика ни по време на Възраждането, както и чрез училищното дело и училищната литература като например тетрадка, молив, схема, атом, стих, катедра и др. Сред най-използваните гръцки думи, които сме възприели като български и много от нас считат за такива, днес са:
Още: Правопис: Как се пише правилно - пържола, паржола, пражола или пръжола?
- Скара
Едва ли има уикенд, в който да не употребите думата, приготвяйки вкусни кюфтета в задния си двор за компанията. Думата, която използваме в ежедневието си, тъй като традиционните да страната ни пържоли, кюфтета и кебапчета приготвяме най-често именно на скара, сме взели от гръцкия език и днес я употребяваме, без да знаем този факт.
- Стомах
Толкова често използваме думата стомах и говорим за стомашно-чревни проблеми или стомашно-чревно разстройство, че гръцкият произход на думата вероятно е изненада за повечето от вас. Стомах е една от всички гръцки думи в българския език, които навлизат в езика ни през XII-XIV век и се използват и до днес в ежедневната реч.
Още: Правопис: Как се пише правилно - напред или напрет?
- Библиотека
Думата произхожда от гръцката βιβλιοθήκη, формирана от βιβλίο с наставка θήκη, която наставка оказва място, където държат, складират различни неща.
- Театър
Значението на тази дума в българския език, привнесена от гръцкия, по време на Възраждането е място за гледане или още позорище. Днес вероятно бихме свързали думата позорище с позор и бихме я натоварили с отрицателен смисъл. Но припомнете си, че думата театър също използваме понякога с отрицателно значение. „Какъв е този театър, който направихте пред всички съседи, не ви ли е срам?“ е прост пример за този отрицателен нюанс на думата, чието основно значение е свързано с културата и изкуството и се дефинира като „вид сценично изкуство, състоящо се от изиграване на сценарии или истории пред публика, при което се използва съчетание от реч, жестове, музика, танц, звук“.
Още: Тези стари български думи ги знаят само хората над 60 години
- Евтин
Едно от прилагателните имена, които ежедневно използваме в българския език, е заето от гръцки – евтин.
- Харесвам
Подобна е и съдбата на един от най-красивите глаголи, които използваме – харесвам – зает от гръцки език.
- Хартия
Обзалагаме се, че дори не сте предполагали, че думата хартия е гръцка и привнесена в езика ни.
- Благодаря
Една от най-красивите, ценни и възвишени думи, които използваме в езика си – благодаря – също е с гръцки произход. Благодаря е преведена дума от гръцкото ευχαριστώ – благо, добро, хубаво, съчетано с χαρίζω – дарявам, правя подарък. Такива думи, заети чрез буквално превеждане от чужд език, наричаме калки.
- Лични имена
Ще се въздържим от изброяването им, но е добре да се знае, че немалко от имената, с които традиционно се кръщават децата у нас, са заети от гръцкия език.
Сред думите, заети от гръцки, най-много вероятно ще ви изненада думата хоро. Името на този автентичен народен танц, свързан с корените и традициите ни, е с гръцки произход. Произхожда от гръцката дума χορός (horos) – „танц, колективен народен танц”.
