Фолклорът е неразделна част от историята, традициите, обичаите на българите. Той разкрива културата и ценностите ни. Нарича се още народно творчество и обхваща приказки, песни, пословици, поговорки, гатанки, танци, легенди, предания, обреди. Хората са фолклорни танци, характерни за страната ни.
Те се различават по своя характер и стил, по облеклата, ритъма, бързината, начина на изпълнение, движенията в различните части на страната, като най-общо България е разделена на 6 фолклорни области – Шопска, Тракийска, Родопска, Пиринска, Добруджанска, Северняшка, за всяка от които са характерни различни хора. Кои хора в Шопската фолклорна област са предпочитани, играни и характерни за нея и с какво се отличават те, ще разгледаме сега.
Шопите – откъде произхождат?
Между 7-ми и 12-ти век се е формирала шопската етнографска група. Процесът е дълъг, многопластов, сложен, продължил през вековете, а не еднократен акт. Защо носят названието шопи и до днес остава загадка, като предположенията са различни и нито едно не се основава на доказателства, поради което остава в сферата на вероятностите.
Спорове има и относно произхода на шопите – съществуват различни теории, според които шопите произхождат от номадско тюркоезично племе, от древното тракийско племе „сапеи“, от славяните и др. Независимо от произхода си, те носят черти от културата на печенегите, траките, славяните и прабългарите, като най-многобройни при формиране на шопската етнографска група са били славяните, дали крайния облик на шопите.
Кои са фолклорните области в България и с какво е известна всяка?
Песните и танците на шопите
Шопските народни песни се отличават с двугласно пеене, като лесно може да ги познаете по това, че вторият глас се опитва да заглуши първия. Най-характерните за тази фолклорна област народни инструменти са гъдулката и гайдата, а за шопските народни танци са характерни движения, насочени надолу – към земята, приличащи на тъпчене и мачкане на нещо или някой върху нея, както и движения, насочени нагоре – като стремеж за откъсване от земята. Тези движения олицетворяват борбата на шопа и ликуването, радостта, гордостта от победата.
За хората, характерни за Шопската фолклорна област, част от която са софийски, ихтимански, самоковски, кюстендилски, годечки район, е характерно т.нар. „натрисане“. Макар да изглежда като силно раздрусване на раменете, натрисането се дължи на отсечени и динамични движения в краката, характерни за шопските хора.
Приклякането и пружинирането също са част от хората, характерни за Шопската фолклорна област. Важна отличителна черта на всички хора от Шопската фолклорна област е и контрастът между двата вида движения, с които са изпъстрени шопските танци – основни и действени.
Шопските хора са бързи, изпълнени с емоция и движения, които бързо се сменят и редуват, живи и динамични са, за да бъдат танцувани, трябват енергия, настроение, темперамент. Важна е и издръжливостта – хората са толкова наситени с движения, бързи и енергични, че не всеки може да издържи шопското хоро до края му. А кои всъщност са тези хора, най-характерни за Шопската фолклорна област?
Знаете ли колко са фолклорните области в България?
Хора, характерни за Шопската фолклорна област
Едно от най-популярните, характерни за Шопската фолклорна област и разпознаваеми хора, е „воденото“ хоро „За пояс“. Може да го срещнете с различни имена – „Търчано“, „Селско“, „Мелничката“ и други, но това реално е едно и също хоро, заемащо централно място в Шопската фолклорна област.
Други хора, характерни за Шопската фолклорна област и играни най-често именно там, са: „Шопско хоро“, „Петруно“, „Граовско хоро“, „Касапско хоро“, „Четворно хоро“, „Трънско хоро“, „Бистришка копаница“, „Дилмано“ и други.
Всички те носят характерните белези и отличителни черти на шопските народни танци, на шопския фолклор. Те са богати на движения и емоции, бързи, ритмични, носещи духа и традициите на шопите, свързани с начина им на живот, поминък и история. Макар да са характерни за Шопската фолклорна област, днес те се играят в цялата страна от любителите на народните танци по събори и увеселения с народна музика и хора. Ако не владеете нито едно от тях, поне се насладете на изпълнение на други, умеещи да танцуват шопските хора – преживяването си заслужава.
