Когато се говори за преименуване, обикновено се прави аналогия с определен близък период от нашата история. Въпреки това, интересното тук е, че този път ще засегнем един по-ранен период - 1934 година и най-голямото преименуване на населени места в страната. Разберете повече по темата!
Още: 5 подаръка, които НЕ трябва да подарявате на Нова година 2025
Още: Знаете ли имената на всички елени на Дядо Коледа?
Защо през 1934 се преименуват толкова много селища?
Тази година е свързана предимно с преврата на кръга "Звено", ръководен от Кимон Георгиев. Според професор Анастас Иширков, процесът на преименуване започва преди повече от 10 години. Следните промени служат като доказателство за това:
Още: Кога София за пръв път става част от България?
- През 1906 година са сменени имената на 347 населени места
- През 1942 година са сменени имената на 360 населени места(основно в Южна Добруджа)
- През 1966 са сменени 211 имена на селища
- През 1934 са сменени 1875 имена на селища - 32.5% от всички на брой
Процесът започва значително по-рано с формирането на комисия, която започва работа още по времето на Александър Цанков (1923 година) и продължава и при правителството на Никола Мушанов - последното преди преврата на Кимон Георгиев. Професор Анастас Иширков, който разглежда темата още през 1922 година, посочва, че процесът на преименуване започва още след Освобождението. Въпреки това, казусът е сериозен, тъй като тези действия се извършват случайно от отделни населени места, които желаят да заменят "омразните" стари турски имена. От друга страна, се появява и проблемът, че смяната на имената на селища не е толкова лесна работа, тъй като това води до сериозен хаос сред другите страни и географските карти, които се изготвят. Важно е да се отбележи, че при тези промени не се засягат имената, които отразяват народност или конкретна етническа група, въпреки че тя може вече да не преобладава в съответното населено място.
Още: Шамфъстък - как влияе на пикочната киселина и холестерола
Още: Стихотворение на деня, 23 декември, от Елин Пелин
Работата на комисията по преименуване на селищата
Тя започва през юли 1932 година, като се дели на 2 части:
Още: Кой световноизвестен българин купува самолет за България
Още: 5 подаръка, които да подарите за Нова година 2025 - привличат щастие и късмет
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
- Политическа квота
- Научна квота
В научната квота участват много известни българи, като професор Анастас Иширков, историкът Петър Мутафчиев и езиковедът Стефан Василев. Те споделят интересни мнения, но най-забележителното може би е на Петър Мутафчиев. Той не одобрява масовото преименуване на населените места с имената на исторически личности - практика, която е забелязал само в Румъния. След преврата от 1934 година се продължава работата, започната от предишните правителства. Бива взето решение, чрез поредица от нормативни актове, да се променят имената на много населени места - почти 1/3 от всички в България по това време. Общият им брой е 1875, включително и 14 града. Ето кои са те:
- Анхиало - Поморие
- Месемврия - Несебър
- Василико - Царево
- Станимака - Асеновград
- Даръ-дере - Златоград
- Дьовлен - Девин
- Пашмакли - Смолян
- Кошу-кавак - Крумовград
- Ортакьой - Ивайловград
- Ески Джумая - Търговище
- Осман пазар - Омуртаг
- Каваклии - Тополовград
- Мъстанли - Момчилград
- Орхание - Иоаниград - Ботевград
Относно Орхание, ситуацията е изключително интересна. В първоначалния указ е било посочено, че градът ще бъде преименуван на Иоаниград в чест на царица Йоанна Савойска. Името ѝ било изписано като Иоанна, а не Йоанна, както е днес. В последващия указ обаче това е променено и градът е кръстен на Христо Ботев.
Още: Знаете ли какъв е нормалният пулс по време на сън?
Още: Пречат ли пердетата на оптималната работа на радиатора?
Видовете промени на имената
Разбира се, не е възможно да изброим всички променени имена на населените места. Можем обаче да ги обобщим спрямо начина, по който са преименувани. Представяме основните видове промени в зависимост от това на кого или какво са преименувани:
- Светци - село Свети Иван, село Свети Спас
- Български ханове - село Аспарухово, град Омуртаг
- Български царе - град Асеновград, село Ивайло
- Войводи - село Индже войвода, село Страхил войвода
- Априлско въстание - село Тодор Каблешково, село Волово(Панайот Волов в момента)
- Възрожденци - село Левски, село Капитан Петко
- Освободителна война - село Столетово, село Савойски
- Български офицери - село Генерал Тошево, село Полковник Серафимово
- Исторически места - село Оборище, село Сан Стефано
- Исторически битки - село Булаир, село Кубадин
- Македоно-Одринско опълчение - село Полковник Желязково, село Велешани
- Културни дейци - село Иван Вазово, село Алеково
- Кобургска династия - село Евдокия, село Царица Йоанна
- Чужденци - село Иречеково (Константин Иречек)
Кръстени на живи лица
В комисията е взето решение да не се наричат населени места по имената на живи хора, но има изключения. Ето ги:
- Село Генерал Николаево - Данаил Николаев
- Село Генерал Панайотово - Сава Панайотов
- Село Митрополит Симеон - Одисей Попов(Преславски митрополит Симеон)
- Село Шкорпиловци - тук е кръстено на братя Шкорпил, но единият от тях (Карл) е все още жив по това време.
* Като основен източник на информацията в статията е използвана публикацията на Пело Михайлов - "80 години от най-масовото селищно преименуване в България", публикувана в сп. "Проблеми на географията", 2014, брой 3-4.
