“Възкресение Христово или Великден е важен празник в българския църковен календар. Характерното е, че християнските елементи в него са повече от езическите”, казва доц. д-р Евгения Иванова, завеждащ отдел “Етнография” в Регионалния исторически музей в Стара Загора. За българите той съвпада с езическите им представи за възраждащата се природа.
Във всеки ден от Страстната седмица се спазват много ритуали. Един от позабравените е боядисването на три червени яйца в сряда. Майката ги слагала на парче червен плат да ги огреят първите лъчи на слънцето. С едното яйце мажела бузките на децата за здраве, а след това го поставяла пред иконата в къщата. Второто се носело на нива или лозе да ги пази от болести, а третото се оставяло за великденската погача.
Рано сутрин на Велики четвъртък се боядисвали яйцата. В големите семейства се боядисвали стотици, защото трябвало да се ядат 40 дни - до Спасовден. В региона на Стара Загора яйцата са се багрели в различни цветове освен в задължителния червен. Използвали са се натурални багрила - червено цвекло, магданоз, обелки от червен лук, орехови черупки, разказва Евгения Иванова. Жените трябвало да хапнат поне залък хляб преди багренето на яйцата, за да не се разболеят.
Още: 5 подаръка, които НЕ трябва да подарявате на Нова година 2025
Още: Знаете ли имената на всички елени на Дядо Коледа?
На този ден се подновявал и квасът, с който в миналото са си замесвали хляба. Малките момичета за първи път месели хляб, който носели в храма “да чуят дванайсетте евангелиета”. Хората вярвали, че на Велики четвъртък се отварят раят и адът и душите идват на земята. За да сгреят душите палели огньове по гробовете, а за да преминат лесно в нашия свят пускали кратунки със запалена свещ във вода - река или корито на чешма.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Стихотворение на деня, 23 декември, от Елин Пелин
Още: Шамфъстък - как влияе на пикочната киселина и холестерола
На Разпети петък, смятан за най-тежкия ден в годината, се спазвал строг пост. Хората мислели, че в този ден подпората на света изтънявала, проядена от човешките грехове. Ходели на черква, където оставяли дарове на разпятието и цвете на плащаницата.
Събота преди Възкресение бил денят за месене на празничната погача с червено яйце в средата и със сурови яйца за всеки член от семейството. От тестото приготвяли и малки питки. Колело се агнето, което се пълнело с ориз и дреболии, обилно подправени с пресен лук и джоджен. Вечерта отивали в храма и се връщали със запалени свещи. На следващия ден сядали на богата трапеза. Младите ходели при кумове и родители с дарове - боядисани яйца и хляб.
За съвременните българи ще прозвучи странно, че до края на 80-те години в повечето селски къщи е имало пещи, в които са пекли козунаците и великденското агне.
Още: 5 подаръка, които да подарите за Нова година 2025 - привличат щастие и късмет
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
Още по-странен за тях ще е фактът, че козунакът, който смятат за традиционен на Великден, е дошъл преди малко повече от век в България. Преди по-голямата част от населението е живеела в селата и ритуалният хляб, символ на тялото Христово, на традиционната българска селска трапеза е била великденскатапогача. Козунакът идва у нас в края на XIX - началото на ХХ век, и това в градовете. Смятали са го за скъпа и луксозна храна, но постепенно се разпространява и достига и до богатите селски къщи. Така за няколко десетилетия сладкият хляб става част от празничната трапеза редом с яйцата, печеното агнешко и курабиите, наследници на малките питки.
Козунакът идва у нас от съседна Румъния. За авторството на рецептата му претенции имат гърците, италианците и французите. Най-важното обаче не е това, а да е бухнал и на конци. За доброто му качество е важно продуктите, от които се приготвя, да са хубави - брашно без химикали, яйца и мляко от свободно отглеждани кокошки и крави, хубава мас или масло. Рецепти за козунак могат да се намерят в старите готварски книги и в безкрайното Интернет пространство - със стафиди, с шоколад, с портокалови корички… За пухкавия козунак най-вече трябват желание и много месене.
