Мургаш – мястото на ветровете и мъглите
Най-ветровитото място в България е връх Мургаш, разположен в източната част от масива Мургаш в Западна Стара планина, височина 1687 мнв. Ветровете са с различна скорост до 144 км/ч.
Висок е 1687 метра надморска височина, разположен в източната част от масива.
Състои се от палеозойски скали и има куполовидна форма със стръмни склонове. В подножието му извират реките Елешница и Батулийска река.
Легендата за връх Мургаш
Според легендата за връх Мургаш, по времето на завладяването на нашите земи от турските племена, в тогавашното село Якущица (дн. Елешница) е живяла много красива мома - за чудо и приказ. Прославяйки нейната красота и упорит труд, славата й се разпространява надлъж и нашир. Казвала се Златка, но била горда. Ергените идвали отвсякъде и й пращали ухажори, но тя винаги ги връщала, не ги харесвала, защото не заслужавали красотата и труда й. Затова тя поставяла условието, че ще се омъжи за мъжа, който я отнесе до най-високия връх на планината!
Повечето бяха шокирани от ситуацията и отказали, но други, по-смели, решили да опитат. Всички рухнали от умора преди да стигнат средата до върха.
Знаете ли коя е най-високата планина на Балканския полуостров?
Времето летяло, един ден смел млад мъж дошъл в селото отдалеч. Името му било Мургаш. Като видял девойката, главата му се замаяла, а младото му сърце затуптяло. Той не мислил много, понесъл момичето след себе си и тръгнал нагоре по стръмния хълм, без да чувства умора. Любовта и силата му са го довели до непостижими висоти. Успял почти да се изкачи до върха със скъпия товар, но там, на последния най-стръмен склон над голямата трева, паднал мъртъв в тревата. Погребват го на един от най-красивите върхове в Стара планина и го наричат на негово име - Мургаш. За тревата под върха остава името Златина поляна. По-късно хората започват да я наричат Злата поляна, заради нещастието на момчето Мургаш там.
През 1953 г., въпреки лошите метеорологични условия, на връх Мургаш е построена метеорологична станция, използвана само един сезон и все още е активна. Станцията е открита на 15 ноември 1953 г. от Пеньо Христов, ръководител на метеорологичната мрежа.
Най-отгоре прогнозата за времето често не съвпада с официалната - ако времето в София е ясно, може да има гъста мъгла и студена мъгла, ще премине страшна гръмотевична буря или ще бушува виелица...или обратното. Планината е и една от най-ветровитите в България, толкова често вятърът върти анемометърните плочи, а до момента нито един вятърен генератор не е издържал на поривите.