България е силно сеизмична зона и това го доказват разрушителни земетресения, които се случват миналия век. В периода от 1900 до 1928 г. стават няколко много силни земетресения. Четири от тях са с магнитуд около 7 по скалата на Рихтер. Това носи тежки разрушения в населените места.
Кое е най-опустошителното земетресение в България
Най-опустошителното земетресение в България е от 1977 г., по разлома Вранча. Поради голямата му сила - магнитуд от 7,2 по скалата на Рихтер и с дълбочина над 100 км - земетресението обхваща огромни площи със значителни разрушения. След него на територията на България са регистрирани още 45 по-слаби труса. Според официалната статистика жертвите в Свищов са 130, а ранените са над 140.
По неофициална информация местните смятат, че жертвите стигат 250, но се укриват от тогавашната комунистическа власт.
Разрушени са 355 жилищни сгради, а 4463 сгради са сериозно повредени. Разрушени са 5 училища, повредени са 30 детски домове.
Още: Предупреждение: Възможност за земетресение от 8,1 във Вранча
Кое е най-силното земетресение в България
Най-силното земетресение на Балканите и в континентална Европа за последните 150 години е регистрирано през 1904 г. в село Крупник, община Симитли, в началото на Кресненското дефиле.
На 4 април 1904 г. точно в 11:58 ч районът на пролома и по-далечни околности се разтърсва с мощност 7,2 по скалата на Рихтер. Още по-мощното разтърсване идва в 12:03 ч, което продължава до 12:17 ч, отчетено с рекордните 7,83 по скалата на Рихтер.
Между двата труса земята се разклаща още 51 пъти. Земетресението е толкова силно, че е усетено на площ от 1 400 000 кв. км в цяла Беломорска и Вардарска Македония. Усетило се дори в Будапеща.
Геолозите установяват, че тектонските плочи в района на Кресненския пролом се намират на дълбочина от 50 до 150 км. Движейки се една спрямо друга, те генерират напрежение, което прераства в мощна енергия, която при освобождаването си разтърсва земята.
Още: Продължават да вадят хора от руините: 2000 души загинаха след земетресението в Афганистан (ВИДЕО)
Последствията
Жертвите са над 200, а щетите са огромни. В Пехчево, Северна Македония, загиналите са над 60, а ранените са над 40. Смята се, че ако по това време имаше високо строителство, броят на жертвите щеше да е много по-голям. Селата Крупник и Симитли са изравнени със земята. Нанесени са щети на Горна Джумая (дн. Благоевград), Банско, Разлог, Северна Македония. Според горноджумайския вестник "Вести" в града са унищожени военната болница и турските казарми. Навсякъде в района са отворени пукнатини по пътищата и бликва червеникава кална вода.
И до днес в района се разказва легендата за овчаря дядо Стойне, който бил със стадото си високо над реката в Кресненския разлом, когато изведнъж видял под себе си как земята се разцепила и Струма спряла да тече. Дядото разказвал, че водата започнала да потъва в недрата на каньона, а околните ридове се свлекли за секунди. Той успял да се спаси, защото бил на най-високото място и прибирайки се към Крупник станал свидетел как всичко наоколо се променя пред очите му. Няколко дни река Струма потъвала в огромна водна пещера, а после си проправила сама съвсем ново корито.
Легендата се преплита с истината, тъй като учените наблюдават промяна в целия ландшафт на района вследствие от земетресенията.
Днес в Крупник има сеизмологична станция, построена през 1984 г. Задачата ѝ е да регистрира сеизмичността на тази епицентрична зона. Всички регистрирани сигнали се предават по телеметричен път в Геофизичния институт в София и сега в Института по метеорология.
Още: Ужасът в Афганистан. Убити хора, разрушени сгради. И много отчаяние