Задушница преди Велики пости е една от трите, отбелязвани ежегодно от православните християни: Голяма Задушница преди Неделя Месопустна (Месни Заговезни), Черешова Задушница (преди Петдесетница) и Архангелова Задушница (преди Архангеловден).
Както показват названията на тези дни, те са в памет на душите на починалите. Православната Църква определя събота като ден на упокоените (покойниците), затова и Задушниците са винаги в събота.
На Голяма Задушница - какво не се прави?
Роднините на починалите в такъв ден отиват на гробището, където ритуалът не е сложен – гробът се прелива с вода и червено вино и се прекадява с тамян. На всеки присъстващ се подава „коливо“ - варено жито. В наши дни коливото обикновено се допълва с орехи и стафиди, ароматизира се с канела, лимонена кора и се подслажда с пудра захар, без тези овкусители да са задължителни; те са възприети в по-ново време.
Житото символизира както Истината (за разлика от плявата – символ на лъжа и измама), така и Възкресението – според казаното от св. апостол Павел, житното зърно първо умира, за да възкръсне за нов живот като житен клас (1 Кор. 15:36).
Задължителни за поднасяне на присъстващите, дори на непознати и на срещнати по пътя към гробищата хора, са само варено жито, вино и парче от ритуален хляб с думите: „Бог да прости...! (правилно е да се добави името на починалия, чиято душа се поменава).
Също така, задължително се подава коливо, парче ритуален хляб, вино и от другите храни на свещеника, ако такъв присъства.
Виното символизира Пречистата кръв Христова, а хлябът - Неговата плът. Затова върху вареното жито и ритуалния хляб е прието с подходящи продукти да се изобразява кръст – обикновено с орехови ядки върху коливото, а върху хляба с тесто, съответно оформено преди опичането й.
Освен коливото, ритуалния хляб и червеното вино, в по-ново време е прието да се подават също дребни сладкиши или просто бонбони и плодове – без такива допълнения да са задължителни. Дори някъде вече се раздава и месо, макар някои свещеници да изразяват съмнение относно допустимостта на такъв продукт на Задушница. Но, понеже Великите пости все още не са настъпили, от строго канонична гледна точка нямаме налице нарушение на църковните правила.
Първото парче храна се оставя на земята; също и първите капки вино се отливат, а не се пият.
Какво задължително се прави на Голяма Задушница
Също така, според църковното правило, върху гроба на покойника не се слага храна – той само се прелива с вода, червено вино и се прекадява с тамян. При преливането и прекадяването със съответни жестове над гроба се изобразява кръст. Но храна и напитки върху него не се поставят, защото душата, която се поменава в този ден, не е материална плът, а духовна субстанция – затова не яде и не пие материални неща. При това храна, оставена на гроба, ще бъде разнесена и изядена от кучета, котки, вероятно дори от диви животни и така гробът ще бъде осквернен.
Палят се свещи – техният пламък символизира безсмъртната душа, а тамянът, с който се прекадява гробът – чистотата на молитвите, които отправяме към Бога.
