Всички знаем, че на 1 март празнуваме идването на Баба Марта. Окичваме се с бели и червени конци за здраве и благополучие. Преди време обаче народът е използвал този ден за най-различни ритуали, с цел предпазване на дома си от зли сили и нещастие.
Какви са поверията, свързани с Баба Марта?
Възрастните жени не бързали да излизат рано сутрин от домовете си, защото са смятали, че Баба Марта не ги харесва и ако ги види, много ще се разсърди. Те са изчаквали момите първи да излязат и да усмихнат старицата. Това вещаело топъл и слънчев месец, без студове и снеговалежи.
На 1 март е било прието да не се перат и простират бели дрехи. Това можело да доведе до градушки и лоша година.
Хората са изнасяли нещо черво пред входната си врата или на двора. Те са вярвали, че именно този цвят ще развесели старицата и тя ще е благосклонна към тях.
Първата седмица на месеца се е наричала броеница и именно по нея се е гадаело каква ще е годината. Хората са наричали един ден и ако тогава времето е слънчево, го считали за знак, че годината ще е добра. Ако е лошо и мрачно, цялата година ще е тежка.
Мартениците, разбира се, са онова нещо, на което се отдавало най-много внимание. Белите конци са символ на мъжкото начало, а червените – на женското. Момите, които все още нямали семейство, трябвало да закачат мартениците си от ляво на сърцето, а омъжените – на ръцете.
Хората са отдавали огромно значение и на това къде ще вържат мартеницата си, след като видят щъркел. Ако решат да я поставят под камък, след време трябва да се върнат на същото място и да видят дали има мравки под него. Ако има – годината вещае късмет на животновъдите.
Според други поверия мартениците се хвърлят във вода, за да може на притежателя им да им върви в живота.
Често връзвали и мартениците на дръвчетата и ако те цъфнат скоро, годината ще е плодородна.
Това са стари поверия, които не бива да забравяме. В тях прозира магия и се усеща частица от нашите прадеди.
