Морковите са покритосеменни кореноплодни зеленчукови растения, които с течение на хилядолетията са варирали в зависимост от околната среда, за да достигнат днес до внушителните 45 вида. Оригиналните видове моркови са оцветени в жълто или лилаво, докато култивираните имат, по правило, оранжев цвят.
Вкусовите им качества са на ниво да са харесвани като важен продукт на трапезата, участващи в най-разнообразни ястия, супи, салати, гарнитури, както и кексове и дори торти.
Морковите са доказано здравословна храна – като съдържащи диетични каротеноиди – растителни съединения, натрупващи се в ядливия корен на растението. Доминиращата част е бета-каротина, наричан провитамин А, тъй като попаднал в чревния тракт се превръща в ценния за нормалното функциониране на организма – витамин А.
Морковите са нискокалорична храна, тъй като 80 г осигуряват едва 27 kcal, при съдържание на въглехидратите 7.5%, докато протеините и мазнините сумарно са под 1%, а важният микроелемент калий е около 0.2%.
Нека се запознаем по-детайлно с 5-те най-добри ползи от морковите.
Каротеноидите играят важна роля за поддържане на добро зрение, но още по-значима е ролята им да стабилизират имунната система и да не позволяват бързото стареене на кожата.
От друга страна, комбинацията фибри – витамин С – калий балансира кръвния холестерол и така предпазва сърдечносъдовата система от атеросклероза, високо кръвно налягане, инфаркти…
Замествайки обилната вечеря с порция настъргани моркови, овкусени евентуално с лимонов сок, вие, първо, ще се почувствате сити и второ, ще поддържате теглото си в нормата.
Освен това се приема, че съдържащите се в морковите каротеноиди, хлорогенова киселина и фалкаринол имат превантивен ефект по отношение на ракови заболявания.
Морковите действат благотворно и на чревния тракт, ако дневното консумирано количество доставя 15 или повече г фибри.
Същевременно, морковите имат и пребиотична роля, тъй като съдържащите се в тях фибри са превъзходен горивен източник за полезните бактерии, произвеждащи в червата късоверижни мастни киселини, които са от полза нормалното функциониране на отделителната чревна система, което е от съществено значение за поддържане на добро здраве.
Някои индивиди са алергични към морковите и трябва да избягват ако не тотално, то честата им употреба, особено в суров вид. Европейците са като че ли по-податливи към алергии, свързани с консумация на моркови, което някои обясняват с кръстосана реактивност на полени и храни на местно ниво.
Най-сетне, прекомерната консумация на моркови може да предизвика каротинемия, характеризираща се с пожълтяване на кожата. А ако дневният прием на моркови надвишава 1 кг на ден /изцедени или в суров вид/, то е възможно да се получи неутропения (намалено количество на белите кръвни телца в кръвта) или/и аменорея (прекъсване на менструационния цикал).
Заключението е: яжте моркови, но с мярка – не се подлагайте на „чиста морковна диета“!
