Когато смятаме, че животът ни е в опасност, в мозъка се активира каскада от сложни неврологични процеси. Тези процеси са предназначени да дадат приоритет на оцеляването и до голяма степен се управляват от примитивните, инстинктивни области на мозъка. В основата на тази реакция е механизмът „борба или бягство“, управляван главно от амигдалата - малка бадемовидна структура в лимбичната система, която играе решаваща роля в емоционалната регулация и обработката на страха.
Ролята на амигдалата
Амигдалата действа като алармена система, която бързо интерпретира сензорната информация, за да открие потенциални заплахи. Когато се възприеме опасност - независимо дали става въпрос за диво животно, приближаваща кола или дори социална заплаха като конфронтация - амигдалата започва да действа. Тя изпраща сигнал за бедствие до хипоталамуса, друга част от мозъка, която комуникира с автономната нервна система, която контролира неволевите телесни функции като сърдечния ритъм и дишането.
Активиране на симпатиковата нервна система
Хипоталамусът активира симпатиковата нервна система, което води до освобождаване на адреналин (известен също като епинефрин) от надбъбречните жлези. Този хормон преминава през тялото, подготвяйки го за незабавно действие. Сърдечният ви ритъм се увеличава, изпомпвайки повече кръв към мускулите, а дишането се ускорява, за да достави повече кислород на мозъка и тялото. Черният дроб освобождава натрупаната глюкоза, за да осигури енергия, а зениците се разширяват, за да подобрят зрението. Несъществените системи като храносмилането се забавят, което позволява на тялото да съсредоточи всичките си ресурси върху оцеляването.
Ролята на префронталния кортекс
Интересно е, че областта на мозъка, в която се извършва мислене от по-висок порядък - префронталната кора - често остава на заден план през този период. Префронталният кортекс отговаря за логическото мислене, решаването на проблеми и планирането. В ситуации на предполагаема опасност за живота мозъкът я заобикаля, за да предпочете незабавните, инстинктивни реакции. Ето защо хората могат да действат, без да мислят, или да вземат решения на части от секундата, когато са изправени пред опасност. Фокусът е върху оцеляването, а не върху сложния анализ.
Още: Само така може да възстановите съня си, ако сте стресирани
Ос HPA и освобождаване на кортизол
Ако опасността е продължителна, хипоталамусът също така активира оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза (HPA), която освобождава кортизол - основния хормон на стреса в организма. Кортизолът помага за поддържане на енергията чрез повишаване на нивата на глюкоза в кръвта, но продължителното му освобождаване може да има вредни ефекти върху организма, като например потискане на имунната система или отслабване на паметта.
Последиците: Борба, бягство или замръзване
След като непосредствената опасност отмине, мозъкът започва да деактивира реакцията „борба или бягство“. Започва да действа парасимпатиковата нервна система, която спомага за забавяне на сърдечния ритъм, намаляване на адреналина и връщане на тялото в по-спокойно състояние. В някои случаи обаче хората могат да замръзнат по време на опасността - реакция, свързана както с амигдалата, така и с мозъчния ствол. Това може да е еволюционен остатък от животни, които използват замръзването като защитен механизъм от последна инстанция.
Още: 7 симптома на тревожност, които хората бъркат с инфаркт
Източник: "Медиум"
