Атанасовден е. Църковният и народен празник, посветен на Св. Атанасий Велики, отбелязваме два пъти в годината – на 18 януари – Зимен Атанасовден, и през месец юли – Летен Атанасовден. Имен ден празнуват всички, кръстени на светеца , но повод да запретнат ръкави имат всички домакини, защото обредната трапеза на Атанасовден е неделима част от празника.
Трапезата на Атанасовден – какви обредни ястия се приготвят и какво е значението им?
Традиционната обредна трапеза за празника е свързана с вярата, че с курбан и питка хората ще омилостивят най-страшните болести и те ще подминат дома им. Днес именниците поднасят на масата разнообразни вкусотии за гостите си, но в недалечното минало домакините приготвяли задължително като част от традициите и обичаите строго определени обредни ястия за Атанасовден.
Трапезата на Атанасовден няма да е пълна без тези ястия
- Содена питка – старите българи не сядали на масата без хляб, свещен бил той за тях, жените замесвали пити и за празниците, и за тъжните обреди. За Атанасовден приготвяли содена питка за здраве и предпазване от болести. Страхували се от чумата, която наричали Лелята, и от шарката, която омилостивявали с мед и дупчейки питката, за да не надупчи болестта телата на най-малките. С мед се мажела и питката, приготвяна, за да се омилостиви най-страшната болест – чумата. Жените раздавали готовите питки, намазани с мед или петмез, на съседи и близки за здраве и оставяли една на тавана – за Лелята, за да я омилостивят и да подмине дома им. Битувало вярването, че чумата се бои от кучета, поради което в някои райони жените приготвяли питките във формата на куче, за да изплашат страшната болест и здраве да цари в дома им през годината.
Най-бързата и лесна содена питка за празниците
- Кокошка, пълнена с ориз – в някои части на страната традицията повелявала тя да бъде черна, за да прогони злите сили надалеч, а перата не се изхвърляли - вярвало се, че крият в себе си магическа сила и че лекуват и изцеряват. Кокошката старите българи пълнели с булгур и зеле, а в по-късни времена – с ориз. Кокошката можело да заменят с пуйка, но птичето месо на масата за празника било задължително. В някои райони битувало вярването, че свинското трябва да стои далеч от трапезата за Атанасовден, защото е кисело и ще разгневи чумата и шарката, докато другаде приготвяли като основно ястие именно свинско – свинско с бамя. По-често обаче пилешкото се поднасяло на трапезата на Атанасовден, така че приемаме, че то е основното обредно ястие.
- В някои краища от страната традиционно се вари леща – в гърне на открит огън, който децата прескачат за здраве, докато в други райони приготвянето и поднасянето на леща и боб като част от трапезата на Атанасовден е забранено, защото лещата наподобява пъпките от едрата шарка, наречена от народа лещенка именно заради вида на обрива.
- В някои райони от страната традиционно се вари курбан за здраве и на животните и най-вече на овните, който се раздава на мегдана.
- По стара традиция житото също е част от обредните ястия, приготвяни за трапезата на Атанасовден. Правело се сладко и с много орехи за здраве, за да са яки и здрави и хората, и добитъкът така, както е здрава черупката на ореха.
- Баницата и тутманикът са сред традиционните ястия за празнични и обредни трапези и на Атанасовден жените също навиват баница. За празника тя е с яйца и сирене, богата, за да е богата и здрава годината. Със сирене домакините приготвяли и тутманикът.
Ще си оближете пръстите с тази чудна пълнена кокошка с кисело зеле и ориз
Атанасовден – какво да не правите на празника
Заети с приготвянето на богатото разнообразие от обредни ястия, едва ли ще ви остане време за други домакински дейности, но все пак да кажем, че на Атанасовден, както и на Антоновден, не се шие, тъче, плете и не се върши домакинска работа.
