Великденските пости са най-дългите пости в годината. Продължаващи 7 седмици, те целят пречистване, смирение и покаяние чрез въздържание от храна, лоши помисли и дела, за да посрещнем чисти светлото Христово Възкресение. Постите са изпитания за тялото, волята и духа, с което не всеки може да справи. Вижте какво може да се яде по време на Великденските пости, ако сте решили да ги спазвате.
Великденски пости 2025: Кога започват, какво трябва и не трябва да се прави
Кога започват Великденските пости?
Началото на Великденския пост е на различна дата всяка година, защото Великден е подвижен празник, а постите започват 49 дни по-рано или 7 седмици преди Възкресение Христово. Последната неделя преди Велики пости е християнският празник Сирни Заговезни, наричан още Прошка, Прочка, като това име произхожда от типичната за празника обредност и обичая да се иска прошка от по-възрастните и да се дава прошка на онези, които са ни помолили да простим. Прошката е първата крачка към Великденските пости, целящи покаяние, примирение, преизпълване на сърцата и душите с мир и любов за посрещането на Възкръсналия Христос.
На Сирни Заговезни се заговяват продуктите от животински произход – мляко, сирене, кашкавал, яйца и т.н., като не се консумира месо, което е заговяно неделя по-рано – на Местни Заговезни.
След Сирни Заговезни започват едни от най-тежките пости в годината, продължаващи 7 седмици, като всяка една от тях има своето име: Неделя православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Връбница и Страстната седмица, която завършва с най-светлия християнски празник – Възкресение Христово. Понеделник след Сирни Заговезни започват същинските пости. Вижте какво може да се яде по време на Великденските пости.
Как се иска прошка на Сирни Заговезни
Какво може да се яде по време на Великденските пости?
Великденските пости са наричани още Велики пости и Света Четиридесетница. Този дълъг пост – най-дългият в годината – не е за всеки. Не се препоръчва да постят болни хора, деца и бременни жени. Ако сте решили да изпитате волята и вярата си, да се покаете и пречистите, вижте кои са храните, които може да сложите на трапезата си през 49-те дни преди най-светлият християнски празник – Възкресение Христово.
Великденски пости - какво може да се яде и какво не?
От първия ден след Сирни Заговезни е забранена консумацията на храни от животински произход. На трапезата се поднасят единствено постни ястия, а за готвене се използва олио, а не мазнина от животински произход. Интересен факт е, че не се считат за продукт от животински произход безгръбначните като миди, охлюви, така че може да разнообразите менюто си с тях през тези 49 дни, в които тялото ви е лишено от протеините от месото. По време на Великите пости 2 пъти може да поднесете на трапезата си и риба – на християнските празници Връбница и Благовещение. През останалите дни от постите рибата също е сред храните, от които постещите се въздържат напълно.
Алкохолът е строго забранен по време на постите. Те са не само въздържание от блажна храна, но и въздържание от шумни забавления, плътски удоволствия, низки страсти и пороци. Позволява се единствено малко вино, което е разрешено да поставите на масата си само събота и неделя и то с изключения на първата седмица от постите и на Страстната седмица, която завършва със строг пост на Разпети петък с пълно въздържание от храна и дори от вода.
Може ли да се яде мед по време на пости?
За да разнообразявате менюто си по време на пости, може да консумирате всякакви плодове и зеленчуци, бобови и зърнени храни, варира, тестени изделия без яйца и мляко, соеви продукти, вегански „млечни“ продукти – предлагат се растително сирене и кашкавал, кокосово мляко и много други, които могат да заместят продуктите от животински произход, които не се консумират по време на Великденските пости.
