“Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена.”
“Левски” (“Епопея на забравените”), Иван Вазов
Думите на народния поет за Левски пред съда не са просто художествена измислица, а показват истинското поведения на Апостола пред съда.
Васил Левски пред съда
След залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, той е отведен най-напред в Търново, а след това в София. Между 4 и 8 януари 1873 г. се провеждат разпитите на Апостола пред Софийска извънредна следствена комисия начело с Али Саиб паша. Комисията вече разполага с показанията на някои комитетски дейци, от които става ясно, че Левски има главна роля в организацията. Проведени са общо шест разпита на Апостола.
Как е истинското име на Васил Левски?
Присъдата на Васил Левски
Според протоколите от работата на комисията в нейния състав влизат: генерал Али Саиб паша, Шакир Мехмед Салим, Махмуд Мазхари, Саадулах Сърръ, Иванчо Хаджипенчович, Пешо Тодоров, Мано Хаджистоянов и Мито Каймакчиев.
Обвиненията към Левски са на база Имперския Наказателен кодекс, един от членовете, на който гласи: “Който подбужда посредствено или непосредствено поданиците на Османската империя да се въоръжават срещу имперското правителство, се наказва със смърт, ако е последвало въстание или е имало начало на изпълнение”
Присъдата на Васил Левски “смърт чрез обесване” е издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис. Процесът завършва като комисията изземва функциите на съд, което е недопустимо по законите на империята в онзи период.
Как се държи Левски в съда?
Пред съда Апостолът се държи достойно и не издава никой от сподвижниците си. Ето какво четем от протоколите на комисията:
“- Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти?
- Васил, на баща ми - Иван, от Карлово съм, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.”
- Много хора те познават и са се срещали с тебе, защо не ги изкажеш?“
- Никого не познавам”.
Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде никого. Подчертава, че е търсил законни пътища за изменение на живота в империята. Прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Хаджипенчович разказва за поведението на Левски пред съда. Едва стои на краката си, но отговаря смело и дори не поглежда Димитър Общи, който издал всичко, но Левски запазва самообладание. Като го питат за съучастниците му, натъртено казва “Те са милиони, целият български народ!”.
Левски не назовава нито едно име на действащ комитетски деец, не предава организационни тайни. Никой не е съден или убит заради неговите показания. Апостолът отговаря лаконично ”Не знам”, “Не познавам”, “Не ми е известно”. По този начин успешно попречва на опитите за разкриване и разбиване на създадените от него тайни революционни комитети.
10 мисли на Васил Левски, които са актуални и днес
Изповедта на Левски преди бесилото
През 1883 г. Захари Стоянов пише книга за Левски и се среща с поп Тодор Митов, свещеника който изповядва Апостола преди бесилото. Ето какво разказва свещеникът за последните мигове на Левски.
“Стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и блед. Изповедта започва, Левски първо се прекръства. След това казва ”Всичко, което съм правил, съм правил за България!”
Моли за прошка Бога и народа и признава, че е убил едно момче. Поп Тодор го изслушва и започва да чете молитва, но Левски го прекъсва и казва: “Споменавай ме в молитвите си, отче, с името йеродякон Игнатий” и добавя “Моли се, отче, не за мене, а за Отечеството, България!”
Докато изрича тези думи Левски е хладен, но изведнъж изплаква. Очите му се пълнят със сълзи. Изповедта свършва. Поп Тодор се отдалечава, запазвайки спомена за разплаканите очи на Дякона.
Преди да бъде избутано бурето под краката му на бесилото, Левски извиква “Боже, избави България!”
