Елбетицата е най-популярният и древен мотив в българските шевици. Представлява двоен кръст, който бележи посоките на света и най-важните слънчеви позиции - зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие и четирите позиции между тях. Тези осем лъча са кръстосани в един стабилен център и символизират кръговрата в природата и света.
Елбетицата се среща като основа на много български шевици и орнаменти, които се изобразяват по ръкавите и яките на дрехите, както и в най-долната част на полите. Тези места са специални, защото там свършват дрехите и се е смятало, че човек е най-уязвим. Оттук идва и вярата, че всички шевици и орнаменти притежават магическа сила, която закриля притежателя от нечисти сили. Елбетицата се среща в различни варианти - растителни и животински мотиви. Разпознава се чрез двата кръстосани кръста, разположени един върху друг.
Какво представлява Елбетица?
Този орнамент се среща масово в българското везмо. Образува се от съчетанието на кръст и знака Y. Съществува в два основни варианта:
* равномерен кръст с “рогати” или триъгълни завършеци
* двоен кръст, съставен от наслояването на прав и наклонен кръст.
Момичето, което въплъщава българската шевица в бижута... или просто Петя
Кога се появява Елбетицата?
Фигурата Елбетица се появява на Балканите и в Близкия изток още през неолита. Успява да се запази в знаковите системи на следващите исторически епохи и достига до наши дни в българската традиционна култура като мотив на килими, бродерии дрехи. Има сведения, че българите от най-древни времена са използвали Елбетица като основен символ по време на Волжка България.
Елбетицата може да се открие и в конструкциите на древните български столици Плиска и Преслав, както и в други архитектурни паметници от тази и по-ранни епохи. Постепенно Елбетицата се превръща в неизменна част от декорацията на традиционните български народни носии от всички фолклорни области.
Какво е значението на Елбетица?
Името “елбетица” произлиза от “елем-бехт”, т.е. първи-осем, което показва осемте посоки в едно, или “роджета”. Според някои специалисти “ро-джета” произлиза от думата род, раждане на малки деца и е с изобразена майчината фертилна утроба в центъра.
Няколко са теориите за значението на Елбетицата. Вярва се, че тя символизира хармонията. Двата кръста представят четирите основни и четирите допълнителни посоки на света - изток, запад, север, юг, северозапад, североизток, югозапад и югоизток, които се съединяват в един общ стабилен център, който ги поддържа в синхрон.
Кои са символите в българската шевица, носещи здраве?
Елбетицата показва идеята за кръговрата на природата: зима - север, лято-юг, пролет-изток, есен-запад.
Елбетицата се изобразява по различни начини, но винаги има един централен образ, около който се нареждат по четири глави, разделени с по четири растителни форми. В някои варианти на орнамента сезоните се изобразяват с 4 човешки схематизирани глави, които много напомнят на кукерски маски.
Елбетицата е символ и на Богинята-майка. Неслучайно този мотив се извезва върху женските ризи, защото мотивът съдържа символи, свързани с жената-майка. И днес се вярва, че Елбетицата има енергийна и магическа защитна функция. Предпазва от болести и лоши въздействия - завист, уроки, зли очи.
Елбетицата върху кърпите за лице, ръце и покривките е предназначена да съхрани хармонията, любовта, благоденствието и умножаването на рода. Елбетицата се среща и върху оброчни надгробни каменни кръстове, които все още се срещат по българските земи.
