Кой е Вазов? Намирате въпроса за комичен или го считате за шега и сте убедени, че познавате отлично както творчеството, така и битието на патриарха на българската литература? Ще ви изненадаме с факти, известни на малцина, сред които какво точно е работил Иван Вазов в Берковица след Освобождението. Дейността му там няма нищо общо нито с борбата за национална независимост, нито с перото и е слабо известна на широката общественост. Сигурни сме, че вече сте заинтригувани.
Житие, битие и работа на Иван Вазов в Берковица след Освобождението
За нетипичната дейност на Вазов в Берковица и за нетипичната работа, нехарактерна за него, която извършва там писателят, поетът и драматургът Вазов, разказва създателят на криминалистиката в България. Младата освободена българска държава страдала от липса на кадри в основни и важни направления, едно от които било правото. Съдебната система се нуждаела съвсем естествено от съдии, а в България липсвали опитни кадри и кадри като цяло. Това обяснява как и защо хора, които не са били по образование юристи, но са били достатъчно начетени, знаещи и мъдри, са работили в системата. Един от тях е Иван Вазов, който в Берковица след извоюването на дълго бленуваната свобода, е назначен за съдия в Берковския окръжен съд.
Знаете ли къде се намира гробът на Иван Вазов?
Това е нетипично поприще за Вазов, но той го приема с гордост и отговорност, въздавайки справедливост като съдия около година – от месец март 1879 година до септември 1880 година. Нещо повече – Иван Вазов в Берковица не просто работи като съдия, но и оставя след себе си правни прецеденти в историята на българската юриспруденция. Повече по темата научаваме от студията „Иван Вазов като съдия”, издадена за първи път 1943 година и преиздадена наскоро, която оставя на поколенията ценни сведения и подробности за дейността на Иван Вазов в Берковица като съдия след Освобождението и ни запознава с любопитни моменти от кариерата му в областта на правото.
Какво дава на Вазов работата му като съдия?
Не само Вазов е полезен за новоосвободената си родина, бидейки съдия, поради липса на кадри у нас, но и съдийското място обогатява Вазов и е в основата на зараждането на една от най-знаменитите му поеми. Наречена „Грамада“ известната Вазова поема е вдъхновена от случай от реалната му работа и практика като съдия.
Как продължава пътят на Вазов?
Вероятно именно съдийското място разширява кръгозора на патриарха на българската литература и оставя място в живота му за дейност, която не е свързана с перото. Малко след като преустановява работата си като съдия, Вазов се включва в политическия живот. Депутат в Областното събрание, ключова фигура в Народната партия, председател на Пловдивското научно книжовно дружество, редактор на вестници и на именитото списание „Наука“, Вазов е успешен във всяка дейност, която подема след приключване на работата му като съдия. Така Иван Вазов остава в историята с многоликия си образ, всестранна развитост, богатство от знания и умения, с които помага на младата държава да се развива и функционира, да се възроди и стъпи на краката си. Всичко това се случва в първите години след Освобождението и много скоро, почти незабавно, след приключване на кариерата му като съдия – през 1880 година. Периодът е благоприятен и за писателя и поета Вазов. От тези години Вазов ни е завещал безсмъртни заглавия, познати по целия свят, като „Под игото“, „Немили-недраги“, „Епопея на забравените“ и много други творби, които правят Вазов патриарх на българската литература, безсмъртен и вечно жив чрез книгите си.
