Шопската салата е традиционна за трапезата ни. Сервира се от средата на 50-те години на 20 век, като в менюто я въвежда първо българското държавно обединение „Балкантурист“ – най-престижното у нас в онези години. Салатата става и медийна звезда, като публикация за нея се появява в престижния „Дер щандарт“ – австрийски вестник. Шопската салата е революционна за България, тъй като салатите не били познати у нас до късните векове – 17 век, а в отпечатаната през 1870 година първа българска книга за готвачите, дело на Славейков, изобщо липсва рубрика „Салати“. Това заедно с уникалния вкус на шопската салата бързо я прави любима на масата и тема за разговор.
Днес шопската салата е сред най-често поръчваните и сервирани както в елитни заведения, така и в удобството на дома. Подходяща и като мезе за аперитив, предястие или гарнитура, тя е универсална, когато се чудите какво да изберете, тъй като рядко се среща човек, който да не бъде удовлетворен от вкусовите ѝ качества и да не я консумира. Честото похапване на салатата обаче далеч не означава, че знаем каква е историята на шопската салата, а тя е любопитно и заслужава внимание.
Знаете ли защо лъвът е избран за символ на България?
Историята на шопската салата
Шопската салата е позната като универсална и най-вече лятна зеленчукова салата, която основно съдържа краставици, домати, лук и сирене. Съставките се отглеждат засилено в Западна Европа около 1930 година, откъдето лесно и бързо проникват първо на Балканите, улеснявайки появата на шопската салата у нас. Днес към шопската салата се добавят понякога чушки или маслини, но те не присъстват в първата рецепта за шопска салата. Дресингът традиционно е олио, като някои потребители я обичат и с капчица ябълков оцет.
Шопската салата е създадена, както споменахме, от професионалните готвачи на „Балкантурист“, които я препоръчват като чудесно мезе за изстудени високоградусови питиета като ракията. За първи път се сервира в ресторант „Черноморец“ в курорт „Дружба“ (днес „Св. Св. Константин и Елена“) през 1956 година. Същата година вкусната нова салата е публикувана и в престижната за онези години готварска „Книга за домакинята“. Любопитен факт е, че шопската салата по това време и по рецепта се е приготвяла без сирене. Добавянето на сирене се случва по-късно във времето – в началото на 70-те години, като това не е единствената промяна, която рецептата претърпява. Четири различни рецепти за шопска салата виждат бял свят през 1970 година в „Рецептурник по готварство и сладкарство“ – шопска салата без лук, но със сирене; с лук и сирене; с печени чушки и сирене и пикантен вариант – шопска салата с люта чушка. Разликите в рецептите обогатяват историята на шопската салата и съумяват да задоволят различията във вкусовете и предпочитанията на потребителите.
Знаете ли какво символизира гербът на Бългия?
От „Балкантурист“ шопската салата се пренася в дома на българите, както и в съседни страни. Шопска салата се приготвя и консумира в редица държави на Балканите – Румъния, Сърбия, Македония, като любопитен факт е, че в Словакия са добавили захар към шопската салата. Макар да се приготвя със зеленчуци от Запада, шопската салата бързо си печели славата на национално ястие, сочено като вкусно и здравословно. Възприемана е и като израз на патриотизъм, тъй като съставките ѝ са в цветовете на знамето на България – бялото сирене, зелените краставици и червените домати удивително напомнят трикольора ни.
Историята на името на шопската салата
Името на шопската салата произхожда от региона Шоплук, разположен в България и Сърбия. Недоизяснен остава въпросът защо именно с този регион е свързана историята на името на шопската салата, след като регионът не е известен с отглеждане на зеленчуци, а тъкмо обратното – планински е и отглеждането на необходимите за шопската салата домати и краставици е почти непосилна задача. Вероятно причината да се използва името на този регион е друга и не е свързана с отглеждане на зеленчуци, но е факт, че именно Шоплука дава името на обичаната шопска салата.
