За първи път чуваме песента в прослава на писмеността и за възхвала на делото на Кирил и Методий, чиито автор е Стоян Михайловски – учител в Русенската мъжка гимназия – на 11 май 1901 година в Ловеч, когато се е чествал в онези времена по стар стил денят на светите братя. Само година по-късно песента се превръща в химн, изпълняван от всички ученици на паметната дата, марширувайки с лика на Светите братя в малките си ръце и с гордост в сърцата. И макар че химнът се изпълнява масово от 1902 година, то честванията на 24 май като празник ни водят много по-назад във времето.
Вярно ли е, че братята Кирил и Методий са от български произход?
Откога се чества 24 май като празник?
Честванията по повод деня на Светите братя Кирил и Методий, просветата и писмеността започват през 1803 година или поне това е годината, от която са първите писмени сведения и исторически данни, доказващи, че празникът се е отбелязвал като такъв. В онези далечни времена обаче Денят на славянската писменост се чествал на 11 май – по стар стил, а и защото именно на 11 май църквата почита двамата светии. Честванията първоначално не били традиционни и организирани всяка година, а спорадични. Едва 50 години по-късно те стават част от училищния живот благодарение на Найден Геров, който организира първото такова в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в град Пловдив на 11 май 1851 година.
Откога се чества именно на 24 май денят на светите братя Кирил и Методий?
Дълги години празникът се организирал на деня на Свети Кирил и Свети Методий – 11 май. Това продължава до 1916 година, когато е въведен григорианският календар и денят на просветата и азбуката е променен на 24 май.
Къде се намират мощите на светите братя Кирил и Методий?
Как се чества 24 май като празник през годините?
Съществена разлика в начина, по който се почитат светите братя и делата им не се забелязва в годините. От манифестацията през 1934 година – празнично шествие, което преминава пред Военния клуб в столицата в посока на старата Народна библиотека на улица „Георги Раковски“ през манифестациите с портрета на двамата братя, обсипан с венци и цветя, които помним от своите ученически години, до днес, когато учениците също вървят с цветя, песни във възхвала на Кирил и Методий и техните портрети по улиците на градовете, няма голяма разлика.
Системите се сменят, датите се менят, променят се ръцете, които държат портретите, променя се дори името на празника – от Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост на Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Но начинът, по който се прекланяме пред святото дело на светите братя, остава – с молебен, с венци и цветя, с химна в тяхна възхвала, с портретите им в ръцете на децата, с училищните програми и манифестации, с официалните гости и лица. Традицията е съхранена, празникът – все така уважаван. Защото благодарение на Кирил и Методий имаме писменост, повод за гордост, че „и ний сме дали нещо на света и на вси славяни книги да четат“, възможност днес да пишем и четем за делото им и за празника.
