Знаете ли как е наричан хан Омуртаг, един от най-великите владетели на Първа българска държава?
Омуртаг - строителят
Докато повечето владетели от Средновековието остават в историята с подвизите си на бойното поле, името на Омуртаг се свързва главно с успехи в областта на строителството.
Омуртаг е син на Крум и поема властта след внезапната смърт на баща си.
През първите години младият владетел управлява под наставничеството на трима велики боили. Най-важната първа стъпка от управлението му е подписване на 30-годишен мирен договор с Византия през 815 г. Това му дава възможност да се съсредоточи във вътрешната политика. В страната настъпва децентрализация след смъртта на хан Крум. Една от причините е засиленото християнско влияние от многобройните византийски преселници, доведени от Крум. За да възстанови силата на традиционната вяра, Омуртаг започва гонения срещу християните.
Хан Омуртаг довършва Крумовата реформа, като разделя страната на десет комитата, управлявани от назначени от него управители - комити.
Първата стъпка на Омуртаг в строителството е да промени укрепителните съоръжения. Системата на земни насипи, ровове и валове, която успешно прилагат предците му Аспарух и Тервел, отстъпва място на солидни средновековни градове-крепости. Строи се с камъни, което символизира твърдостта и силата на властта. Строят се храмове, аули, водопреносни съоръжения.
Знаете ли защо един от синовете на хан Омуртаг е лишен от власт?
Възстановяване на Плиска и ново строителство в страната
Българската столица е окончателно възстановена. Върху развалините на Крумовия дворец е построен нов дворец, с по-малки размери, но с величествена тронна зала с дължина 52 м и ширина 32 м. Близо до нея се намира т.нар. Малък дворец, който служи за жилище на българските владетели и е ограден с тухлена стена. Доказателство за строителните умения на старобългарските архитекти е сложната отоплителна система, открита под пода на Малкия дворец, както и изградените тайни подземни проходи, които при опасност отвеждат семейството на владетеля извън крепостната стена на вътрешния град.
Строителната дейност на Омуртаг е увековечена в много каменни надписи, сред които най-известен е Чаталарският надпис, издълбан върху варовикова колона, намерена до село Чаталар, област Шумен в чест на строеж на дворец на р.Туча (дн. Камчия):
“Великият хан Омортаг е хан от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Плиска, той построи аул на Туча и уголеми силата си спрямо гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туча отзад аула [укрепление]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои хана от бога да притиска с ногата си императора, докато тече Туча и докато тя задържа многото български противници, и като покорява враговете си, в радост и веселие да проживее сто години.”
Как се е наричал дворецът на прабългарския хан?
Строителното изкуство на прабългарите се отличава с някои характерни особености. В архитектурно отношение дяланите камъни, които те използват при строежа на крепостни стени и дворцови сгради, са уникални в историята на Средновековието.
В средновековните източници се споменава и за двореца, който Омуртаг издига на река Искър - символ на българското могъщество и авторитет.
Хан Омуртаг се стреми чрез мащабното строителство да покаже на света, че България не е варварска държава. И днес останки от каменните градежи на Омуртаг впечатляват посетителита на Плиска и Мадара. Благодарение на продължителния мир и строителната дейност, България успява да стабилизира позициите си на европейската и световна сцена.
Актуални и в наши дни остават думите на хан Омуртаг, част от Търновския надпис, издълбан върху колона от тъмен сиенит, открита в църквата “Св.Четиридесет мъченици” във Велико Търново:
“Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг, канас сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.”
