Как да се излекуваме от РЕВНОСТТА

В тема от един от най-големите женски форуми питат: "Има ли лек за ревността?". Много хора не успяват да се справят с ревността, която изпитват към партньора си, каквото и да правят. Има ли наистина начин, по който да тушираме това чувство и да се отдадем на пълноценна връзка?

Човек знае най-добре от опит! За това сме подбрали някои от най-интересните мнения по въпроса, които казват всичко по въпроса:

- Някога бях ревнива. Мина ми - започнах да обичам себе си повече и да се чувствам добре в кожата си.

- Спираш да ревнуваш, когато спреш да обичаш.

- Аз не вярвам, че има хора, които са били истински ревниви и са се "излекували".

- Винаги, когато съм ревнувала, е имало причина за това, независимо дали в онзи момент съм знаела за нея или не.
Така че за мен отговорът е прост, започна ли да ревнувам, значи има причина.

- Имала съм връзки, в които съм ревнувала много, но съм имала и такива, в които не съм. При мен това се определя от поведението на мъжа.

- Ревността се лекува с времето. Опознай човека до себе си, довери му се. Ако не става - тръгни си! Но нямаш ли му доверие, ревността никога няма да изчезне.

-  Безпричинната ревност, желанието за свръх контрол, общуването, в което единия партньор е в позицията на вечния обвиняем, на вечния разпит, не могат да съхранят любовта, дори да си я изпитвал в началото. Смазваща е за всяко положително чувство и води до логичен край на връзката.

- Когато повярваш, че си достоен за своя партньор, тогава ревността изчезва.

- Каква е една вързка без ревност? Ако нещо си е твое, винаги ще те интересува дали някой не иска да ти го отнеме. НЕ я лекувайте, пазете я!

- Ревността не е признак, че обичаш някого, а че просто имаш силно развито собственическо чувство.

- Лекува се! Много пъти съм го казвала. Просто времето я лекува, както лекува и всичко останало.