Днес ще ви разкажа три отделни истории за създаването на един от най-важните градове в рамките на българското Възраждане. Това е място, което успява да запази българския си дух по време на чуждото господство и е важно да разберем как е постигнато това. По онова време е било известно като Женско поле, както една от легендите ни разказва. Открийте историята на големия възрожденски град - Копривщица.
Легендите за създаването на Копривщица
Съществуват множество спорове относно произхода и времето на създаване на град Копривщица. Основно се разглеждат три легенди, които се опитват да обяснят този въпрос. Ето ги и тях:
1. Легенда за Жупата
Тази легенда свързва създаването на Копривщица със заселването на български семейства по тези земи още през Втората българска държава. Причината е, че думата "жупа" при южните славяни означава както "челяд", така и земята, използвана от няколко семейства. Като доказателство за тази теза служат и фамилните имена, които се пазят из града до днес – Тиханек, Козлек, Думлен и други. Дори и днес, една част от махала в града, се нарича Жупата.
2. Легенда за Султанката
Тази легенда е като продължение на предишната. Според нея, малко след като районът попада под Османска власт, тук се заселва жена на име Авратка девойка или Влаина Бугарката. Тя успява да убеди султана да ѝ даде ферман, с който да управлява тези земи. Така възниква старото име на града - "Авраталан - Женско поле/поляна". Авратка не позволява на турци да преминават през града и жителите му имат право да носят оръжие. В знак на благодарност, местните я наричат Султанката, а за нейни потомци се смятат родът Султанейкови.
3. Град на българските бежанци
Тази легенда разказва за българи от цялата страна, които след превземането на България от османските орди се заселват тук. Историята говори за трима братя овчари - Ламбо, Тороман и Арнаутин (наименование за българите от днешните албански земи). С течение на времето те създават трите големи махали в селото - Ламбовска, Тороманска и Арнаутска.
Как да тълкуваме 3-те легенди за Копривщица
Легендите служат за обяснение на събития от далечното минало. Това, което със сигурност може да се каже за Копривщица, е, че селището е имало особен статут в рамките на Османската империя. Населението му е било определено за войнишко, което означава, че българите там са имали право да носят оръжия, да се обличат в цветни дрехи и турците нямали право да преминават през града. Според една легенда, Балабан юнак изпросил от султана да подчинят Копривщица пряко на него, оставяйки само един османски чиновник.
Тези привилегии довели до нарастване на населението и натрупване на богатство в селището. Това е и основната причина Копривщица да бъде опожарявана цели три пъти за по-малко от 20 години - през 1793, 1803 и 1809 г. от кърджалии, което принудило много жители да избягат. Единствената запазена къща от този период е Павликяновата къща.
Въпреки тези трагични събития, Копривщица продължава да играе ключова роля в българското Възраждане. Революционната дейност по времето на Левски и по-късно по време на Априлското въстание е от огромно значение. Привилегиите, които копривщенци получават в рамките на Османската империя, запазват тяхното българско самосъзнание и ги поставят в основата на българското Освобождение.
