На 13 март народното събрание гласува с пълно единодушие предложението на Министерски съвет за въвеждане на извънредно положение на територията на цялата страна за периода 13 март - 13 април 2020 г.
Това е първото извънредно положение, въведено у нас в най-новата ни история. Единственият официално обявен подобен режим е по време на Втората световна война. Военното положение обаче се различава частично от извънредното.
"Извънредното положение може да позволи мобилизация. Голяма част от медиците са военни задължени. Ако имаме военна ситуация, военно положение – те ще бъдат мобилизирани, ще облекат униформата и ще се се подчиняват на заповеди", обяснява експертът по сигурността Тихомир Стойчев.
Какво е извънредното положение?
Необходимостта от обявяване на извънредно положение може да възникне вследствие на разнообразни причини като например война или въоръжено нападение срещу страната от вътрешно-държавен или външен характер, природни бедствия като пожари, наводнения, тероризъм, граждански вълнения, епидемия, финансова или икономическа криза, всеобща стачка и др. Обявяването на извънредно положение не е нещо необичайно в държави, управлявани от диктаторски режими, където то може да продължи през време на цялото управление на режима. В някои случаи се обявява и военно положение, което дава на военните по-голяма свобода на действие. Други термини, употребяване за обозначаване на извънредното положение, са „тревога”, „блокада” и др. под.
Извънредното положение съдържа два компонента:
- правен, представляващ конституционната и законодателната база на извънредното положение;
- оперативен, включващ организационната структура, стратегическото планиране и осъществяване на мерките при извънредното положение.
Въпреки, че са два отделни компонента, те трябва да са съвместими и взаимно обвързани. С други думи правната рамка трябва да взима под внимание и отчита оперативните изисквания, и обратно – оперативните изисквания трябва да са съобразени с правната рамка. И двата компонента следва да бъдат съобразени вкл. с международното право, в т. ч. по отношение на човешките права и върховенството на закона.
Важно ли е извънредното положение?
Ограничаването прилагането на законите при извънредно положение с цел справяне с извънредните обстоятелства, причина за обявяване на извънредно положение, неизбежно води до ограничаване на нормалната икономическа дейност, както и на гражданската и политическа активност, а така също и на правата на гражданите.
Някои от ограниченията могат да бъдат напълно оправдани. Същевременно, съществува опасност правителството да се възползва от извънредното положение за налагане на неоправдани ограничения на човешките права и граждански свободи, за неутрализиране на политически опоненти, за отлагане на избори или за други свои цели. Практиката показва, че в някои държави съществува тенденция за запазване на извънредното положение дълго след отпадане на причината за неговото обявяване – в продължение на десетилетия и повече.
Затова опасността от появата на каквато и да е вкл. “конституционна диктатура” в резултат от обявяване или на обявено извънредно положение не трябва да бъде подценявана.
Кой може да обявява извънредно положение?
В някои държави съществуват повече или по-малко регламентирани законови механизми, уреждащи обявяването на извънредно положение и прилагането на съпътстващите го мерки, вкл. ограничения на гражданските права.
Най-често срещаните случаи са три:
- изпълнителната власт обявява извънредно положение, като е длъжна да информира за това парламента в рамките на установен срок;
- изпълнителната власт обявява извънредно положение, но парламентът трябва да утвърди такова решение преди предприемането на каквито и да било извънредни мерки;
- извънредно положение обявява парламентът.
В повечето случаи при извънредно положение се дава право на изпълнителната власт за по-голяма или по-малка степен на оперативна самостоятелност, ако не неограничено да определя както мерките, така и съответните служби, респ. служители, които да се справят с извънредната ситуация, а така също и за пренебрегване на нормалната административна процедура относно създаването на административни правила.
В правната уредба на България не съществува подробна регламентация на конституционно равнище във връзка с извънредното положение както в Конституцията, по повод на което само се споменава единствено в чл. 84, т. 12, а така също и на законодателно ниво свързани с извънредно положение разпоредби. Такива се съдържат единствено в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и в Закона за защита при бедствия (ЗЗБ).
Тук няма да разискваме дали въобще и евентуално доколко те са приложими към конкретната ситуация като фактическо основание за обявяване на извънредно положение. А съобразно обсъждането само от юридическа страна на проблема във връзка с извънредното положение с оглед липсата на съответна правна регламентация за правното естество, от такава гледна точка формата и действието на акта за обявяване на извънредно положение – въпрос, който е от съществено и решаващо значение, ако следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията, правилата и процедурите съгл. Закона за нормативните актове, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и др., ограничавайки се в застъпването на тезата за необходимостта от изработване и приемане на такава уредба.
Тъй като несъмнено всички действия понастоящем отнасящи се до предвиденото в Конституцията извънредно положение са ad hoc (за специални цели). А такъв подход безспорно крие рискове.
източник: pogled.info
